Тримата мускетари

— Ще заминете веднага, ще ви дам едно писмо, което трябва да пазите като очите си и да го предадете лично.

— И закъде ще замина?

— За Лондон.

— Аз за Лондон! Хайде де, вие се шегувате, нямам работа в Лондон.

— Но на други е необходимо вие да отидете.

— Кои са тези други? Предупреждавам ви, че вече няма да върша нищо слепешката, че ще искам да зная не само на какво се излагам, но и за кого се излагам.

— Една високопоставена личност ви изпраща, друга високопоставена личност ви очаква: възнаграждението ще надмине желанията ви — това е всичко, което мога да ви обещая.

— Пак интриги! Вечно интриги! Благодаря, сега вече се пазя. Господин кардиналът ме осветли по тоя въпрос.

— Кардиналът! — извика госпожа Бонасийо. — Вие сте се виждали с кардинала?

— Той ме повика — отвърна гордо търговецът.

— И вие се отзовахте на поканата му, непредпазливи човече!

— Трябва да ви кажа, че нямах възможност да избирам дали да се отзова, или да не се отзова, тъй като се намирах между двама полицаи. Трябва да ви кажа също, че тогава, понеже не познавах още негово високопреосвещенство, щях да бъда много щастлив, ако можех да избягна това посещение.

— Грубо ли се отнесе той с вас? Уплаши ли ви?

— Той ми подаде ръка и ме нарече свой приятел — свой приятел! Разбирате ли, госпожо? Аз съм приятел на великия кардинал!

— На великия кардинал!

— Да не му оспорвате случайно тази титла, госпожо?

— Не му оспорвам нищо, но искам да кажа, че милостта на един министър е нетрайна и трябва човек да е луд, за да се свърже с един министър. Има власт, която стои над него и която не се крепи на прищевките на един човек или на изхода от някакво събитие. Именно на такава власт трябва да се служи.

— Съжалявам, госпожо, но не познавам друга власт освен тази на великия човек, на когото имам честта да служа.

— Вие служите на кардинала?

— Да, госпожо, и като негов слуга аз няма да ви позволя да участвувате в заговори срещу сигурността на държавата и да служите на интригите на една жена, която не е французойка и има испанско сърце. За щастие великият кардинал е на мястото си, неговото зорко око бди и прониква до дъното на душата.

Бонасийо повтаряше дума по дума една фраза, която беше чул от конт дьо Рошфор. Но клетата жена, която беше разчитала на своя мъж и с тази надежда беше гарантирала за него пред кралицата, потрепера не само от опасността, в която без малко щеше да се хвърли, но и от своята безпомощност. Все пак, като познаваше слабостта и най-вече алчността на своя мъж, тя се надяваше да постигне целта си.

— Ах, значи вие сте кардиналист, господине! — извика тя. — Значи вие служите на тези, които измъчват жена ви и оскърбяват кралицата ви!

— Личните интереси не са нищо пред общите. Аз съм с тези, които спасяват държавата — заяви надуто Бонасийо.

Това беше друга фраза на конт дьо Рошфор, която беше запомнил и намираше случай да каже.

— А знаете ли какво е това държава, за която говорите? — попита госпожа Бонасийо и дигна рамене. — Останете си обикновен гражданин, без много да хитрувате, и служете на тая страна, която ви дава повече облаги.

— Ехе! — каза Бонасийо, като потупа една издута кесия, която издаваше сребърен звън. — Какво ще кажете на това, госпожо проповедничке?

— Откъде са тези пари?

— Не се ли досещате?

— От кардинала ли?

— От него и от моя приятел конт дьо Рошфор!

— Конт дьо Рошфор ли! Та той ме отвлече!

— Възможно е, госпожо.

— И вие приемате пари от този човек?

— Не ми ли казахте, че това отвличане е чисто политическо?

— Да. Но това отвличане имаше за цел да ме накара да предам господарката си и чрез мъчения да се изтръгнат от мене признания, които биха могли да опетнят честта, а може би да застрашат и живота на моята височайша господарка.

— Госпожо — заяви Бонасийо, — вашата височайша господарка е вероломна испанка и всичко, което прави кардиналът, е много хубаво.

— Господине — заяви младата жена, — знаех, че сте страхливец, скъперник и глупак, но не знаех, че сте подлец.

— Госпожо — каза Бонасийо, който никога не беше виждал жена си ядосана и отстъпваше пред съпружеския гняв, — госпожо, какво казахте?

— Казах, че сте негодник! — продължи госпожа Бонасийо, която видя, че малко по малко си възвръща влиянието върху своя мъж. — Ах, вие се занимавате с политика, вие, и то с политиката на кардинала! Вие се продавате телом и духом на дявола за пари!

— Не на дявола, а на кардинала.

— Все едно! — извика младата жена. — Ришельо значи сатана.

— Мълчете, госпожо, мълчете, може да ни чуят!

— Да, имате право и ще се срамувам за вас поради вашата страхливост.

— Но какво искате от мене? Кажете!

— Казах ви: да заминете още сега, господине, да изпълните честно поръчката, с която ви удостоявам. При това условие ще забравя всичко и ще ви простя. И още нещо — и тя му подаде ръката си, — ще ви върна приятелството си.

Бонасийо беше страхлив и алчен, но той обичаше жена си и се трогна. Един петдесетгодишен мъж не може да се сърди дълго на двадесет и три годишна жена. Госпожа Бонасийо видя, че той се колебае.

— Е? Решихте ли се? — запита тя.