Тримата мускетари

— Но, скъпа приятелко, поразмислете какво искате от мене. Лондон е далеч от Париж, много далеч и поръчката, която ми възлагате, е свързана може би с опасности.

— Няма значение, ако вие ги избегнете!

— Слушайте, госпожо Бонасийо — каза търговецът, — слушайте; аз решително отказвам: боя се от интригите. Видях Бастилията! Бррр! Ужасно нещо е Бастилията! Само като си помисля, косите ми настръхват. Заплашваха ме с мъчения. Знаете ли какво се казва мъчения. Забиват ви в краката дървени клинове, докато костите изпращят. Не, не, по никой начин няма да отида. Но дявол да го вземе, защо не отидете вие самата. Защото, право да ви кажа, мисля, че досега аз съм се лъгал във вас: мисля, че вие сте мъж, и то от най-решителните!

— А вие, вие сте жена, малка жена, глупава и тъпа. Вие се боите. Добре, ако не заминете, още сега ще ви арестувам по заповед на кралицата и ще бъдете хвърлен в същата Бастилия, от която толкова много се боите.

Бонасийо изпадна в дълбоко размишление. Той претегли зряло в мозъка си и гнева на кардинала, и гнева на кралицата. Гневът на кардинала значително натежа.

— Арестувайте ме от името на кралицата — каза той, — а Негово високопреосвещенство ще ме освободи.

Изведнъж госпожа Бонасийо разбра, че е отишла твърде далеч и се уплаши, че толкова много се е увлякла. Ужасена, тя погледна за миг това тъпо лице, върху което бе изписана непоколебимата решителност на глупец, който се страхува.

— Добре — рече тя. — Така да бъде! Може пък в края на краищата вие да имате право: един мъж разбира от политика много повече, отколкото жените, а особено вие, господин Бонасийо, който сте разговаряли с кардинала. И все пак тежко е — добави тя, — че моят мъж, човекът, на чиято любов мислех, че мога да разчитам, се отнася така грубо с мене и не иска да задоволи прищявката ми.

— Вашите прищевки могат да отидат много далеч — заяви тържествено Бонасийо — аз се боя от тях.

— Ще се откажа тогава — каза с въздишка младата жена. — Добре, да не говорим повече за това.

— Да бяхте ми казали поне какво ще правя в Лондон — започна Бонасийо, който малко късно си спомни, че Рошфор му беше поръчал да се опита да узнае тайните на жена си.

— Няма защо да знаете — отвърна младата жена: някакво несъзнателно недоверие я караше да бъде въздържана. — Ставаше дума за една женска дреболия, за една покупка, от която можеше много да се спечели.

Но колкото повече младата жена отказваше, толкова повече Бонасийо се уверяваше, че тайната, която тя не искаше да му довери, е много важна. И той реши да изтича веднага при конт дьо Рошфор и да му каже, че кралицата търси човек, за да го изпрати в Лондон.

— Извинете, че ви оставям, драга госпожо Бонасийо — каза той, — но не знаех, че ще ме навестите и си бях определил среща с един мой приятел. Ще се върна веднага и ако искате, почакайте ме само една минутка: тутакси щом свърша с приятеля си, ще се върна да ви взема и да ви изпратя до Лувър, понеже става късно.

— Благодаря, господине — отвърна госпожа Бонасийо. — Вие не сте достатъчно храбър и не можете да ми бъдете полезен в каквото и да било. Затова ще се прибера сама в Лувър.

— Както обичате, госпожо Бонасийо — вдигна рамене бившият търговец. — Ще ви видя ли скоро?

— Разбира се. Надявам се идущата седмица да се по-освободя малко от работа и ще използувам това, за да дойда и да подредя вещите, които, изглежда, са поразхвърляни.

— Добре. Ще ви чакам. Не ми се сърдите, нали?

— Аз! Не, никак.

— До скоро виждане тогава.

— До скоро виждане.

Бонасийо целуна ръка на жена си и бързо излезе.

— Да — каза си госпожа Бонасийо, когато мъжът й хлопна пътната врата и тя остана сама, — само това липсваше на тоя глупак — да стане кардиналист! А аз, аз се заклех на кралицата, аз обещах на нещастната си господарка… Ах, боже мой, боже мой! Тя ще си помисли, че съм като ония подлеци, от които гъмжи в двореца и които са поставени там, за да я шпионират! Ах, господин Бонасийо! Никога не съм ви обичала много; а сега е по-лошо: мразя ви и се заклевам, че ще ми платите за това!

Тъкмо когато произнасяше тези думи, едно почукване на тавана я накара да дигне глава и глас, който идеше отгоре, й извика:

— Драга госпожо Бонасийо, отворете вратичката към коридора и ще сляза при вас.

XVIII

ЛЮБОВНИКЪТ И СЪПРУГЪТ

— Госпожо — подзе д’Артанян, като влизаше през вратата, която младата жена му отвори, — позволете ми да ви кажа, че имате много жалък мъж.

— Значи вие сте чули нашия разговор? — запита бързо госпожа Бонасийо, като погледна неспокойно д’Артанян.

— От начало до край.

— Но как така, боже мой?

— Имам си един начин, чрез него чух и по-оживения разговор, който водихте с полицаите на кардинала.

— И какво разбрахте от нашия разговор?