Тримата мускетари

— Той си отиде, сега е ваш ред да вървите — каза госпожа Бонасийо. — Смелост, но най-вече предпазливост и не забравяйте, че принадлежите на кралицата.

— На нея и на вас! — заяви д’Артанян. — Бъдете спокойна, хубава Констанс, ще се върна достоен за нейната признателност, но дали ще бъда достоен за вашата любов?

Младата жена не отговори, само силна руменина обагри страните й. След малко д’Артанян излезе, загърнат и той с голяма мантия, войнствено повдигната от ножницата на дългата му шпага.

Госпожа Бонасийо го проследи с очи, с оня продължителен любовен поглед, с който жената изпраща мъжа, когото чувствува, че обича. Но когато той изчезна зад ъгъла на улицата, тя падна на колене, сплете ръце и извика: — Боже! Пази кралицата! Пази и мене!

XIX

ПЛАН ЗА ПОХОД

Д’Артанян отиде право у господин дьо Тревил. Той беше размислил, че след малко кардиналът щеше да бъде предупреден от проклетия непознат, който изглеждаше негов агент, и с право мислеше, че няма нито миг за губене.

Сърцето на момъка преливаше от радост. Представяше му се случай да придобие едновременно слава и да спечели пари и който като първо насърчение го сближаваше с жената, която обожаваше. Тоя случай, с една дума, правеше за него изведнъж повече, отколкото би посмял да очаква от провидението.

Господин дьо Тревил беше в приемната, обкръжен, както винаги, с благородници. Д’Артанян, познат като постоянен посетител в тоя дом, отиде право в неговия кабинет и каза да му доложат, че го очаква по важна работа.

Д’Артанян не чака и пет минути и господин дьо Тревил влезе. От пръв поглед и по радостта, която бе изписана на лицето му, достойният капитан разбра, че наистина се е случило нещо ново.

През целия път д’Артанян се питаше дали да се довери на господин дьо Тревил, или само да му поиска неограничени права за една тайна работа. Но господин дьо Тревил беше винаги така внимателен към него, беше толкова предан на краля и кралицата и ненавиждаше така искрено кардинала, че момъкът реши да му разкаже всичко.

— Викали сте ме, млади приятелю — подзе господин дьо Тревил.

— Да, господине — каза д’Артанян, — и се надявам, че ще ми простите, задето ви обезпокоих, като узнаете за каква важна работа става въпрос.

— Говорете тогава. Аз ви слушам.

— Става дума — започна д’Артанян, като сниши глас — за честта, пък може би и за живота на кралицата.

— Какво говорите? — запита господин дьо Тревил, като се огледа дали наистина са сами, а после хвърли въпросителен поглед върху д’Артанян.

— Казвам, господине, че случаят ми разкри една тайна…

— Която се надявам, че ще запазите, млади момко, с цената на живота си.

— Но която трябва да поверя на вас, господине, защото само вие можете да ми помогнете в задачата, която ми възложи Нейно величество.

— Ваша ли е тайната?

— Не, господине, на кралицата.

— Нейно величество разреши ли ви да ми я поверите?

— Не, господине, напротив, поръчано ми е да я пазя строго.

— А защо искате да я издадете пред мене?

— Защото, нали ви казах, без вас не мога да направя нищо, а се боя, че вие ще ми откажете милостта, която съм дошъл да ви искам, ако не знаете за каква цел я искам.

— Пазете тайната си, млади момко, и ми кажете какво искате?

— Искам да ми издействувате от господин Де-з-Есар петнадесет дни отпуск.

— Кога?

— Още тази нощ.

— Напускате Париж?

— Заминавам със задача.

— Можете ли да ми кажете къде?

— В Лондон.

— Има ли някой интерес да не постигнете целта си?

— Мисля, че кардиналът би направил всичко, за да ми попречи.

— Сам ли заминавате?

— Сам.

— В такъв случай няма да отидете по-далеч от Бонди. Аз ви казвам това, давам ви честната си дума.

— Как така?

— Ще ви убият.

— Ще умра при изпълнение на своя дълг.

— Но задачата ви ще остане неизпълнена.

— Вярно — забеляза д’Артанян.

— Повярвайте ми — продължи Тревил, — в такива случаи трябва да тръгнат четирима, за да стигне един.

— Да! Имате право, господине — съгласи се д’Артанян. — Но вие познавате Атос, Портос и Арамис и знаете, че мога да разполагам с тях.

— Без да им поверите тайната, която аз не поисках да узная?

— Ние сме се заклели веднъж завинаги в сляпо доверие и неизменна преданост; освен това вие можете да им кажете, че имате пълно доверие в мене и те ще ми повярват също така, както и вие.

— Мога да разреша на всеки от тях по петнадесет дни отпуск, това е всичко: на Атос, който продължава да страда от раната си, за да отиде на бани във Форж; на Портос и Арамис, за да придружат приятеля си, когото не искат да оставят сам в такова тежко състояние. Разрешенията за отпуск ще бъдат доказателство, че съм съгласен да предприемат това пътуване.

— Благодаря, господине, вие сте много, много добър.

— Намерете ги още сега и всичко да бъде свършено тази нощ. А, напишете най-напред молба до господин Де-з-Есар. По следите ви може би има някой шпионин и вашето посещение, което в такъв случай е вече известно на кардинала, ще бъде оправдано по този начин.

Д’Артанян написа молбата, господин дьо Тревил я взе и го увери, че най-късно до два часа през нощта разрешенията за отпуск ще бъдат изпратени по домовете на четиримата пътници.