Тримата мускетари

— В служба на краля?

— На краля или на кралицата — нали сме слуги на техни величества?

В този миг влезе Портос.

— Дявол да го вземе, чудна работа! — започна той. — Откога взеха да разрешават на мускетарите отпуски, които не са искали?

— Откакто имат приятели, които ги искат вместо тях — отвърна д’Артанян.

— Аха! — каза Портос. — Изглежда, че тук има нещо ново?

— Да, заминаваме — обяви Арамис.

— Закъде? — попита Портос.

— Бога ми, и аз не зная — отговори Атос. — Попитайте Д’Артанян.

— За Лондон, господа — каза д’Артанян.

— За Лондон! — извика Портос. — И какво ще правим в Лондон?

— Това не мога да ви кажа, господа, трябва да ми се доверите.

— Но за да се отиде в Лондон, трябват пари — добави Портос. — А аз нямам.

— И аз — каза Арамис.

— И аз — каза Атос.

— Аз пък имам — обади се д’Артанян, като извади парите си и ги постави на масата. — В тая кесия има триста пистола, всеки от нас ще вземе по седемдесет и пет; толкова ни трябват, за да отидем до Лондон и да се върнем. Впрочем бъдете спокойни, всички няма да стигнем до Лондон.

— Защо?

— Защото по всяка вероятност някои от нас ще останат по пътя.

— Та ние поход ли предприемаме?

— Да, и то от най-опасните, предупреждавам ви.

— Ха! Но щом рискуваме да бъдем избити — забеляза Портос, — бих искал поне да зная защо ще стане това?

— Няма да ти е по-леко! — обади се Атос.

— Все пак — добави Арамис. — И аз мисля като Портос.

— Кралят има ли навик да ви дава обяснения? Не, той просто ви казва: „Господа, бият се в Гаскония или във Фландрия; вървете да се биете“ — и вие отивате. Защо? Дори не се замисляте върху това.

— Д’Артанян има право — съгласи се Атос. — Ето ни трите разрешения за отпуск, изпратени от господин дьо Тревил, а ето и триста пистола, изпратени не зная от кого. Да вървим да умрем там, където ни изпращат. Животът струва ли си труда толкова много да се разпитва? Д’Артанян, готов съм да те последвам.

— Аз също — заяви Портос.

— И аз — добави Арамис. — Още повече, че ще ми бъде приятно да напусна Париж. Имам нужда от развлечения.

— Ще имате развлечения, господа, бъдете спокойни! — каза д’Артанян.

— Е, кога заминаваме? — попита Атос.

— Веднага — отвърна д’Артанян. — Нямаме нито миг за губене.

— Хей, Гримо, Планше, Мускетон, Базен! — викнаха и четиримата младежи на слугите си. — Лъснете ботушите ни и поведете конете от конюшнята на господин дьо Тревил.

И наистина всеки мускетар оставяше там като в казарма своя кон и коня на слугата си.

Планше, Гримо, Мускетон и Базен тръгнаха веднага.

— А сега да направим план за похода — предложи Портос. — Къде ще отидем най-напред?

— В Кале — каза д’Артанян. — Това е най-прекият път за Лондон.

— Добре! — каза Портос. — Чуйте и моето мнение.

— Говори!

— Подозрително ще бъде, ако пътуваме четиримата заедно: нека д’Артанян даде на всеки от нас указания; аз ще тръгна напред по пътя за Булон, за да разузная пътя; Атос ще тръгне след два часа към Амиен; Арамис ще ни последва по пътя за Ноайон; д’Артанян пък може да тръгне по който си иска път, преоблечен в дрехите на Планше, а Планше ще ни последва в гвардейската униформа на д’Артанян.

— Господа — обади се Атос, — моето мнение е, че не бива да намесваме в такава работа слугите: една тайна може случайно да бъде издадена от един благородник, но слугите почти винаги я продават.

— Планът на Портос ми изглежда неизпълним — рече д’Артанян, — защото и аз самият не зная какви указания мога да ви дам. Аз нося едно писмо — това е всичко. Нямам и не мога да направя три преписа от писмото, защото то е запечатано, затова според мене трябва да пътуваме заедно. Писмото е тук, в тоя джоб, — и той показа джоба, където се намираше писмото. — Ако ме убият, един от вас ще го вземе и ще продължите пътя си. Ако убият и него, ще дойде ред на следващия и тъй нататък. Стига само един да стигне, това е необходимо.

— Отлично, д’Артанян! И аз съм на същото мнение — каза Атос. — Преди всичко трябва да бъдем последователни; аз отивам да правя бани, вие ме придружавате; вместо във Форж отивам на море; свободен съм да избирам. Ако поискат да ни арестуват, ще покажа писмото на господин дьо Тревил, а вие ще покажете разрешенията си за отпуск; ако ни нападнат, ще се браним; съдят ли ни, ще твърдим упорито, че сме имали намерение само да се потопим няколко пъти в морето; много лесно ще се справят с четирима души поотделно, а четиримата заедно ще бъдем цял отряд. Ще въоръжим слугите си с пистолети и пушки; ако изпратят армия срещу нас, ще се бием и който остане жив, както каза д’Артанян, ще занесе писмото.

— Добре казано — извика Арамис. — Ти, Атос, рядко говориш, но заговориш ли, ставаш същински свети Йоан Златоуст. Приемам плана на Атос. А ти, Портос?

— Аз също — отвърна Портос, — ако д’Артанян няма нищо против. Д’Артанян носи писмото и, естествено, той е началник на експедицията; нека той реши, ние ще му се подчиним.

— Добре — каза д’Артанян. — Решавам да приемем плана на Атос и да заминем след половин час.