Тримата мускетари

— Да, милорд, с надеждата скоро да станем врагове.

— Обещавам ви това, бъдете спокоен.

— Разчитам на думата ви, милорд.

Д’Артанян се поклони на дука и се забърза към пристанището.

Срещу лондонската кула той намери търсения кораб, даде писмото на капитана, който го изпрати да бъде заверено от началника на пристанището, и веднага вдигна котва.

Петдесет кораба бяха готови за път и чакаха.

Когато минаваха съвсем близо край един от тях, на д’Артанян се стори, че видя жената от Мьон, същата, която непознатият благородник беше нарекъл милейди и която тогава му се видя толкова хубава, но силното течение и благоприятният вятър движеха тъй бързо кораба, че след миг всичко изчезна.

На другия ден към девет часа сутринта пристигнаха в Сен Валери.

Д’Артанян веднага се запъти към определената кръчма, позна я по виковете, които долитаха отвътре: веселите моряци пируваха и говореха за война между Англия и Франция като за нещо близко и положително.

Д’Артанян се промъкна през тълпата, пристъпи към съдържателя и каза думата „Рогшак“. В същия миг съдържателят му направи знак да го последва, излезе с него през една врата към двора, заведе го в конюшнята, където чакаше напълно оседлан кон, и го попита има ли нужда от нещо друго.

— Искам да зная по кой път да тръгна — рече д Артанян.

— Оттук идете в Блажни, а от Блажни — в Ньофшател. В Ньофшател влезте в странноприемницата „Златна врана“ и кажете паролата на кръчмаря. Ще намерите и там напълно оседлан кон.

— Дължа ли ви нещо? — запита д’Артанян.

— Всичко е щедро заплатено — отвърна съдържателят. — Вървете и бог да ви закриля!

— Амин! — отговори момъкът и препусна в галоп. След четири часа беше в Ньофшател.

Той изпълни точно дадените му указания; в Ньофшател, както в Сен Валери, го чакаше напълно оседлан кон: той поиска да пренесе пистолетите от седлото на коня, който оставяше, на новото седло, но там имаше съвсем същите пистолети.

— Адресът ви в Париж?

— Дома на гвардейците, рота на Де-з-Есар.

— Добре — отвърна съдържателят.

— По кой път трябва да тръгна? — запита на свой ред д’Артанян.

— По пътя за Руан, но градът трябва да остане вдясно. Ще спрете в селището Екуи, там има само една кръчма. „Френски щит“. Не гледайте външността й — в конюшнята й ще намерите също такъв кон.

— Паролата същата ли е?

— Същата.

— Сбогом, стопанино!

— На добър път, благороднико! Имате ли нужда от нещо?

Д’Артанян даде с глава отрицателен знак и препусна като бесен. В Екуи се повтори същото: намери също такъв Услужлив съдържател и бодър, отморен кон. Той остави, както преди адреса си и замина със същата бързина за Понтоаз. В Понтоаз смени за последен път коня и в девет часа долетя като вихър в двора на господин Тревил.

Беше изминал повече от шестдесет левги за дванадесет часа.

Господин дьо Тревил го прие така, като че се бяха виждали сутринта, само стисна ръката му малко по-силно от обикновено и му съобщи, че ротата на господин Де-з-Есар е на караул в Лувър и че може да отиде на поста си.

XXII

МЕРЛЕЗОНСКИЯТ ТАНЦ

На другия ден в цял Париж се говореше само за бала, който господа градските старейшини даваха на краля и кралицата и на който техни величества щяха да танцуват известния мерлезонски танц — любимия танц на краля.

И наистина от осем дни в кметството се правеха разни приготовления за тази тържествена вечер. Градският дърводелец беше построил естради, на които щяха да стоят поканените дами; градският бакалин беше украсил залите с двеста свещи от бял восък, което беше нечуван разкош за онова време; и накрая поканени бяха двадесет цигулари и на тях щеше да се плати двойно повече, отколкото обикновено, защото според доклада те щяха да свирят през цялата нощ.

В десет часа сутринта господин дьо Ла Кост, лейтенант от кралската гвардия, придружен от двама полицейски офицери и няколко стрелци, се яви пред градския секретар Клеман, за да му иска ключовете от всички врати, стаи и канцеларии в кметството. Ключовете му бяха предадени веднага. На всеки ключ имаше бележка, за да се отличава, и от този миг господин дьо Ла Кост бе натоварен с охраната на всички врати и входове.

В единадесет часа дойде гвардейският капитан Дюалие с петдесет стрелци, които веднага се пръснаха из кметството и застанаха пред вратите, които им бяха определени.

В три часа пристигнаха две гвардейски роти — едната френска, другата швейцарска. Половината гвардейци от френската рота бяха войници на господин Дюалие, другата половина на господин Де-з-Есар.

В шест часа вечерта поканените започнаха да идват. Щом влезеха, настаняваха ги в голямата зала на приготвените за тях естради.

В девет часа пристигна съпругата на първия председател. Понеже след кралицата тя беше най-знатната дама на тържеството, господа старейшините я посрещнаха и я настаниха в ложата, която се намираше срещу ложата, определена за кралицата.

В десет часа приготвиха лека закуска за краля в малката зала към черквата Сен Жан, и то срещу сребърния градски бюфет, който се пазеше от четирима стрелци.