Тримата мускетари

В полунощ се раздадоха силни викове и многобройни приветствия: кралят минаваше по ярко осветените с цветни фенери улици, които водеха от Лувър за кметството.

Веднага господа старейшините, облечени в сукнените си мантии и предшествувани от шест сержанта с факли в ръка, тръгнаха да посрещат краля — срещнаха го на стъпалата, където старейшината на търговското съсловие го приветствува с добре дошъл — кралят отговори на приветствието, като се извини, че е закъснял толкова много, но хвърли вината върху господин кардинала, който го бил задържал до единадесет часа, за да му говори за държавни работи.

Негово величество в официално облекло бе придружен от брат си, негово кралско височество Орлеанския дук, от конт Дьо Соасон, от великия приор, от дук дьо Лонгвил, от дук д’Елбьоф, от конт д’Аркур, от конт дьо Ла Рош Гийон, от господин дьо Лианкур, от господин дьо Барада, от конт дьо Крамай и от кавалера дьо Сувре.

Всички забелязаха, че кралят е тъжен и замислен.

Една стая беше приготвена за краля, а друга за неговия брат. И в двете стаи бяха оставени маскарадни дрехи. Същото беше направено за кралицата и за жената на председателя.

Кавалерите и дамите от свитата на техни величества щяха да се обличат двама по двама в приготвените за тая цел стаи.

Преди да влезе в стаята си, кралят заповяда да го предупредят веднага, щом дойде кардиналът.

Половин час след влизането на краля екнаха нови приветствия: те известяваха идването на кралицата. Старейшините постъпиха както преди — предшествувани от шестима сержанти, те тръгнаха да посрещнат височайшата си гостенка.

Кралицата влезе в залата — забелязаха, че и тя като краля е тъжна и особено уморена.

Тъкмо когато тя влизаше, завесата на една малка ложа, която дотогава беше спусната, се повдигна и се показа бледото лице на кардинала, облечен като испански гранд. Очите му се впиха в очите на кралицата и сатанинска усмивка пробягна по устните му — кралицата не беше сложила диамантения накит.

Кралицата се спря, за да приеме приветствията на господа старейшините и да отвърне на поклоните на дамите.

Изведнъж кралят се появи заедно с кардинала на една от вратите на залата. Кардиналът му шепнеше нещо, а кралят беше много бледен.

Кралят мина през тълпата и без маска, с едва завързани ленти на дрехата си, се приближи до кралицата и й каза с изменен от вълнение глас:

— Госпожо, позволете да ви попитам защо не сложихте диамантения накит — вие знаехте, че ще ми бъде приятно да ви видя с него?

Кралицата се обърна и видя зад себе си кардинала, който се усмихваше сатанински.

— Сир — отвърна развълнувана кралицата, — боях се сред тази голяма тълпа да не стане нещо с него.

— Сбъркали сте, госпожо! Направих ви този подарък, за да го носите. Казвам ви, че сте сбъркали.

И гласът на краля трепереше от гняв; всички гледаха и слушаха учудени, но не разбираха какво става.

— Сир — каза кралицата, — мога да изпратя да го вземат от Лувър, където се намира, и по такъв начин желанието ви, Ваше величество, ще бъде изпълнено.

— Пратете, госпожо, пратете, и то колкото е възможно по-скоро: след един час танцът ще започне.

Кралицата се поклони в знак на покорност и последва дамите си, които трябваше да я отведат в стаята й.

Кралят също се прибра в стаята си.

В залата настъпи тревога и смущение.

Всички забелязаха, че нещо се случи между краля и кралицата, но и двамата бяха разговаряли толкова тихо, че никой нищо не чу, защото от уважение всички се бяха отдръпнали няколко крачки настрана. Цигуларите свиреха с всичка сила, но никой не ги слушаше.

Кралят излезе пръв от стаята си; той беше в изящен ловджийски костюм, а негово височество херцог Орлеанският дук и други благородници бяха облечени като него. Този костюм отиваше най-много на краля и в него той наистина изглеждаше като пръв благородник в кралството си.

Кардиналът се приближи до краля и му подаде една кутия. Кралят я отвори и намери в нея два диаманта.

— Какво означава това? — попита той кардинала.

— Нищо — отвърна негово високопреосвещенство, — само че ако кралицата се яви с диамантения накит, в което се съмнявам, пребройте диамантите, сир, и ако те са само десет, попитайте нейно величество кой може да й е откраднал тези два диаманта.

Кралят погледна кардинала, сякаш искаше да го запита, но не успя да му зададе никакъв въпрос: възторжен вик се изтръгна от всички уста. Кралят представляваше първият благородник в кралството си, но кралицата беше положително най-хубавата жена във Франция.

Ловджийският костюм наистина й стоеше прекрасно. Тя носеше филцова шапка със сини пера, кадифено палто със сиво-бисерен цвят с диамантени токи и синя атлазена пола, цялата обшита със сребро. На лявото й рамо блестяха диамантите, прикрепени на възел, с цвета на перата и полата.

Кралят потрепера от радост, а кардиналът от гняв; но те бяха далеч от кралицата и не можеха да преброят диамантите; кралицата ги беше сложила, само че десет ли бяха те или дванадесет?