Вече е все едно…

— Разбира се. Налетях на трима главорези, които ме обработиха.

Сам поклати глава.

— Искаш ли да се обадя на ченгетата?

— Случаят не е като за тях.

— О’кей, тогава какво?

— Колко е часът?

— Наближава десет.

Дъфи простена.

— Каква ужасна нощ преживях — каза, подпирайки главата си с ръце.

Мак’Гайър отиде при телефона и набра някакъв номер. Уилям го наблюдаваше с любопитство. Чу как връзката се осъществи с леко щракване, сетне Сам рече:

— Аз съм, скъпа! — Направи кратка пауза и продължи. — Този умопобъркан загубеняк се е накиснал в някаква каша. Да го видиш само! Исусе Христе! Изглежда ужасно. Аха, някой го е пребил. Ами мисля, че не е в състояние да се погрижи сам за себе си, така че веднага ще ти го доведа. Ще му приготвиш леглото за гости, нали? — После прекара доста време в слушане, като най-накрая рече: — Идвам веднага! — И затвори.

— Ако си въобразяваш, че ще ме вържеш за жена си… — възбудено заговори Дъфи.

— Млъквай! — сряза го Мак’Гайър. — Ще правиш каквото ти се каже. Слушай, среднощен побойнико, все ми е едно дали ще ходиш самичък, или ще те влача за ушите.

— Добре де, ще дойда.

На Сам му се отвори доста работа, докато го замъкне у тях, но успя да се справи. Шофьорът на таксито, който ги откара, прояви изключително внимание към Уилям. Той помогна на Мак’Гайър да го измъкне от колата и да го качи по стълбите пред входа. После се спря и започна да клати глава.

Това леко ядоса Сам.

— Хайде, хайде! — каза му той. — Не си ли виждал и друг път закъсал човек?

— Не е закъсал — отвърна таксиметровият шофьор, разглеждайки Дъфи. — Някой просто се е шибал с него.

Мак’Гайър тресна вратата в лицето му.

На третия етаж Алис ги чакаше в коридора. Беше стройно мургаво момиче със свободно падаща черна коса, която подчертаваше маслинения цвят на кожата й и й придаваше едва доловим облик на чужденка. Нейните големи очи, блестящи жизнерадостно, сега гледаха втренчено и уплашено.

Независимо колко зле биваше Дъфи, Алис винаги успяваше да му оправи настроението. Щом го зърна, тя бързо закри устата си с ръка. Кожата й леко побледня, така че доби почти оттенъка на стрида в осветения от слънцето коридор. Очите й се напълниха със сълзи, но това трая само докато чувствата й имаха превес.

— Бил Дъфи! — рече тя. — Как можа?

— Истинско агресивно пиянде, нали? — включи се Мак’Гайър.

Уилям направи опит да се усмихне, но гримасата бе толкова мъчителна за него и за околните, че той побърза да си възвърне сериозността.

— Това е нищо — пошегува се. — Трябваше да ме видите, когато приспах Демпси.

— Не е на себе си — каза Алис, като го улови за ръката. — Вкарай го бързо вътре, Сам!

— С удоволствие — отвърна Мак’Гайър — По начина, по който се подпира на мене, човек би помислил, че е ранен.

Те въведоха Уилям в малкия апартамент. Той представляваше четиристайно жилище-кутийка, светло и комфортно. Навсякъде се чувстваше ръката на Алис. Чистотата, приятно ухаещите цветя, блясъкът на лакираните дъски издаваха женско присъствие. Дъфи със съжаление разходи поглед из дневната. Всеки път, когато я видеше, го обземаше тих копнеж. Никога не беше го държал в тайна. Ако Мак’Гайър не беше се оженил за Алис, би го сторил той. Между тримата съществуваше здрава връзка.

След като Сам го съблече и го положи върху хладните чаршафи, Уилям се отпусна и болката, която измъчваше тялото му, започна постепенно да стихва. В следващата секунда се появи Алис. Оправи възглавницата му, засуети се около него с шишенце парфюм и на Дъфи му стана приятно.

Мак’Гайър погледна часовника си.

— Остави този скот да поспи — каза й той. — Аз трябва да отивам на работа. Стой по-далече от него. Ако започне да става нахален, повикай полиция. — После стрелна Дъфи с очи и рече: — Дремни, старче! По-късно ще си побъбрим двамката.

— Ще ти отмъкна жената — отвърна му Уилям.

Алис и Сам си размениха погледи. Дъфи ги наблюдаваше с подутите си очи. Помисли си, че са чудесна двойка. Замижа за миг, после установи, че е прекалено трудно отново да отлепи клепачи.

Алис погледна към него.

— Бедничкият! Какво ли му се е случило? — каза тя със съвсем тих глас.

Мак’Гайър я прегърна и двамата излязоха заедно от стаята.

— Спомена, че трима гангстери се нахвърлили върху него — поясни той, когато вече бяха в дневната. — Нека се наспи добре, след това ще чуем подробностите. Довечера ще се върна рано.

— Сам! — Гласът на Дъфи звучеше настойчиво.

Мак’Гайър се върна в спалнята.

— Заспивай, дървена главо! — скара му се той.

— Слушай, Сам! — надигна се Уилям. — Искам да изровиш всичко, което успееш, за едно маце, дето се казва Анабел Инглиш, и за един тип на име Даниъл Морган, както и за хората, работещи за него. Събери пълни подробности за тях. Не пропускай нищо. Узнай също каквото можеш и за Кетли, търговеца на наркотици. Свърши това и ще ми олекне.

Мак’Гайър извади бележник и записа набързо имената.

— Добре — рече той. — Прозвуча ми налудничаво, но се пръскам от любопитство и ще ти доставя сведенията. А ти междувременно го давай по-кротко.

Когато се върна вечерта, Дъфи продължаваше да спи.

— Прекара целия ден в същото състояние — посрещна го Алис.