Вече е все едно…

— Не може ли да му се вярва? — вдигна поглед към лицето му Олга.

Дъфи поклати глава.

— Ще бъде трудно да се измъкнем с мангизите, но само гледай как ще ги изиграем… — отвърна.

Тя се облегна на него.

— Беше ми все едно какво ще стане, но вече не е така. Не искам след този удар да бъдеш изложен на опасност.

Уилям я заведе отново в спалнята.

— Наметни си нещо — помоли я. — Невъзможно ми е да мисля като си гола.

Той проследи с поглед как тя отвори малкия куфар, който беше донесла със себе си и извади един халат, след което й помогна да го облече.

Върнаха се пак в хола. Олга запали цигара, дръпна дълбоко и задържа дима.

— Нещо се мъти в главата ти — констатира тя. — Какво е то?

Дъфи измъкна от вътрешния си джоб малък бележник и го сложи на масата. До него постави втори, досущ като първия.

Олга се вгледа внимателно в тях, после изпусна облак дим през ноздрите си.

— Двойна игра ли? — предположи.

— Отгатна! — Уилям притегли стол и седна. — Ще ти покажа как се правят пари… — Взе автоматична писалка и се зае да преписва списъка с имената от единия бележник на другия.

Тя приседна на ръба на масата и се загледа в него.

— Някой здравата ще се обиди от това — обади се най-сетне тя.

Дъфи не откъсна очи. Продължи да пише, но рече:

— Ние няма да присъстваме, за да видим кой ще е той…

Когато привърши със списъка, отгърна го на началната страница и се втренчи внимателно в съдържанието му.

— Ясно ли ти е какво означават тези цифри? Ето виж: Макс Хъгсън — 5, Джони Алвис — 7, Труди Ървин — 4…

Олга се облегна на рамото му.

— Плащания — поясни. — Обикновено Хъгсън снасяше пет хиляди долара на месец от наркотици и за своята безопасност.

— Но това са много пари. — Защо пък и за безопасност?

Тя залюля дългите си крака.

— Така работеше Глисън. Тези пиленца не са истински наркомани. Само се правят на такива. Той им продаваше дрогата, след което ги предупреждаваше, че някой уж бил на път да ги разкрие и че щяло да им струва еди-колко си да му се запуши устата. Трябваше само да упражни натиск, да ги сплаши до смърт и да им демонстрира, че е по силите му да прогони всички натрапници, за да се превърне в рентиер за тяхна сметка.

Уилям събра числата, сетне вдигна глава.

— Това тефтерче е на стойност между петстотин бона и кръгъл милион, ако платят едновременно.

Олга кимна.

— Когато работех за Кетли и той дърпаше конците, повечето плащаха.

Дъфи се ухили.

— Не е трудно да се направят пари, стига да знаеш как — заяви той, изправяйки се. — Е, да видим какво ще каже Морган.

Тя се смъкна от масата.

— Какво ще правиш с бележниците? — попита го.

— Единият ще е у тебе, а другият у мене — подаде й той копието. — Пази го.

Олга подържа за миг тефтерчето в ръка, като се взря строго в лицето на Дъфи, след това се засмя и му го върна.

— Какво означава това?

— Надявах се, че така ще постъпиш. Просто исках да разбера дали ми имаш доверие. Лудост е да се съхранява подобно нещо там, откъдето може да бъде задигнато. Задръж го у себе си! — отвърна тя.

— Не, дявол да го вземе! — възпротиви се той. Но Олга изглеждаше толкова щастлива, че Дъфи хвана бележника и го пъхна при другия във вътрешния си джоб.

— Не бива да ходиш самичък при Морган — каза тя. — Ще дойда с тебе.

Той се замисли за миг, после кимна.

— О’кей, но ще останеш отвън в колата. По пътя ще депонираме двата списъка в банката.

Олга изтича в спалнята, за да се преоблече.

— Ще взема адреса на Морган от „Трибюн“ — подвикна след нея Уилям. — Няма как да не го знаят.

Докато телефонираше, той смътно долови, че тя влиза в банята, и щом получи адреса от репортерската стая, надникна вътре. Олга стоеше под студения душ, с лице, вдигнато към боцкащите като върхове на карфички водни струи. Беше затворила очи и прикриваше с ръце гърдите си.

Дъфи се наведе напред и рязко отви крана. Студената вода бясно плисна в нея и тя отскочи с пръхтене.

Той грабна един пешкир и я зави в него.

— Побързай! — подкани я. — Нямаме много време.

Олга смръщи лице и излезе от банята.

— Опитай и ти — каза му. — Приятно е…

Дъфи поклати глава.

— По-късно — отвърна. — Хванах златна треска.

Тя махна гумената шапка, която предпазваше косата й, и я запрати по него. Водните капки изпръскаха лицето му. Той замахна като за шамар срещу нея, после изведнъж я дръпна към себе си и я целуна. „Държим се като деца!“ — мина му през ума.

Олга вдигна поглед към него и рече:

— Ще бъдеш ли винаги мил с мене?

Внезапно Уилям стисна ръцете й, причинявайки й болка.

— Да вървим — каза той. — Чака ни работа…

След това я пусна. Тя остана неподвижна, притиснала кърпата към тялото си, с леко объркване в очите.

Десета глава

Дъфи паркира „Буика“ до бордюра и изкачи петте ниски стъпала пред входната врата. Домът на Морган беше огромен. Уилям остана много изненадан. Беше очаквал нещо солидно, но това далеч надхвърляше всякаква солидност.

Входната врата беше от огледално стъкло, комбинирано с ковано желязо. Звънецът се дърпаше като синджир на казанчето за вода в старомодна тоалетна.

— Хубава къщурка — подвикна Дъфи назад към Олга, която седеше в колата. После самоуверено дръпна силно звънеца.

Клив отвори вратата.