Вихърът на Жътваря

— И все пак тази приказка се е пазела само сред жените от вашето племе, Феар. Да оставим за момента любопитния факт, че ти знаеш за нея, но защо обещанието за изкупление е присъщо само за жените?

— Воините следват друг път — отвърна Феар. — Това, че знам историята — и истината за Скабандари — го дължа на майка ми, която отхвърли традицията да се държи в тайна. Урут не бяга от знанието и не искаше синовете й също да бягат…

— Как тогава обясняваш Рулад? — попита Удинаас.

— Не го подмамвай — каза Серен Педак на роба. — Рулад е прокълнат. От меча в ръката му, от бога, направил този меч.

— Рулад беше млад — рече Феар, забил поглед в пода. — Имаше да се учи още на много неща. Стремеше се да стане велик воин, героичен воин. Чувстваше се ограничен в сянката на тримата си по-големи братя и това го направи припрян.

— Аз мисля, че богът го избра… пред Ханан Мосаг — заяви Удинаас. — Рулад нямаше избор.

Феар го изгледа, после кимна.

— Ако това е убеждението ти, значи си много по-щедър спрямо Рулад, отколкото който и да е Тайст Едур. Удинаас, ти непрекъснато ме объркваш.

Удинаас затвори очи и отпусна гръб на грубата стена.

— Той ми говореше, Феар, защото аз слушах. Нещо, което вие, останалите, така и не направихте — което не е толкова изненадващо, след като прехваленият ред на семейството ви току-що беше разбит. Скъпоценната ви йерархия беше объркана. Шокиращо. Ужасно. Тъй че след като той не можеше да ви говори, вие на свой ред не бяхте склонни да го слушате. Той мълчеше, а вие бяхте глухи за това мълчание. Като си помисля за това… не съжалявам, че не съм имал семейство.

— Поставяш цялата вина в нозете на хаотичния бог.

Удинаас отвори очи и се усмихна.

— Твърде удобно. Значи, ако търсех изкупление, щях да скоча на гърба на звяра и да го подкарам стремглаво чак до ръба на пропастта — и да скоча.

— После… какво?

— Какво да виня? Е, откъде да знам? Аз съм само един похабен роб. Но ако трябва да предполагам, първо бих погледнал суровата йерархия, за която споменах. Тя заклещва всеки и всеки гледа да заклещи всички останали. Докато никой не може да се движи, нито настрани, нито нагоре. Можеш да се движиш надолу, разбира се — просто да направиш нещо, което никой друг не харесва. Неодобрението изритва всяко стъпало на стълбата и вървиш стремглаво надолу.

— Такъв значи бил животът сред Тайст Едур — изсумтя Феар Сенгар.

— Ох — въздъхна Удинаас. — Дай да те попитам нещо. Защо мечът не беше предложен на някой ледерий — гениален офицер от някоя армия или богат търговец? Защо не на самия Езгара? Или още по-добре, на сина му Квилас? Виж, там имаше амбиция и глупост в съвършено равновесие. А ако не на ледерий, защо не тогава на някой нерекски шаман? Или фент, или тартенал? Разбира се, всички други… хм, тези племена бяха почти заличени, най-малкото всички техни табута, традиции и правила от всякакъв вид, които държат хората в ред — всичко е изчезнало, благодарение на ледериите.

— Правилно — намеси се Серен Педак. — Защо не на ледерий?

Удинаас сви рамене.

— Заради лошите и фатални недостатъци явно. Окования е разпознал абсолютното съвършенство на Тайст Едур — тяхната политика, историята им, културата им и политическото им положение.

— А, разбирам — промърмори Феар.

— Какво разбираш?

— Защо Рулад толкова те ценеше, Удинаас. Ти беше похабен в чистенето на рибешки люспи по цял ден, въпреки че ако се съди по интелигентността и проницателността ти, можеше да седиш високо, на трона на което и да е кралство.

Робът отвърна със стегната, зла усмивка.

— Проклет да си, Феар Сенгар.

— Защо те обижда това?

— Ти току-що приведе основния аргумент — както за, така и против институцията на робството. Че съм бил похабен. Или потискан по необходимост. Твърде много като мен на свобода и нито един владетел, тиранин или не, няма да седи сигурно на трона си. Защото ние непрекъснато ще объркваме нещата. Ще предизвикваме, ще протестираме, ще се опълчваме. С това, че сме просветлени, ще предизвикваме пълна бъркотия. Тъй че, Феар, сритай някой кош с риба насам, така ще е по-добре за всички.

— Освен за тебе.

— Не, дори и за мене. Така цялата ми интелигентност остава неефективна, безвредна за всекиго и следователно особено за мен самия, иначе възвишените ми идеи биха довели до реки от кръв.

— От собствените си идеи ли се плашиш, Удинаас? — изсумтя Серен Педак.

— Непрекъснато, Аквитор. А ти?

Тя не отвърна.

— Чуйте — каза Феар. — Спряха да пеят.

Както обикновено, дебатът приключи със загуба на всички. Сблъсъкът на несъвместими възгледи не доведе до съгласие, само до изтощение и болка в дъното на черепа. Клип, седнал в сумрака на най-горната тераса с изглед към нелепо назования Диск на съгласието, на който стояха петимата настръхнали Чародеи на Оникса, се постара да разбуди ума си, когато магьосниците се обърнаха като един към Силхас Руин.

Ордант Брид, Риви на Скалата, който бе изпратил Клип, за да доведе тези вдъхващи страх скитници, заговори пръв.

— Силхас Руин, брат по кръв на нашия Чернокрил господар, знаем какво търсиш.

— Значи знаете също, че не бива да заставате на пътя ми.