Вихърът на Жътваря

— Мисля, че от мен ще се очаква да се срещна с императора на двубой, при което ще се постараем да се убием. По-нататък, дадено ми бе да разбера, че този император не може да бъде убит с никаква степен на окончателност, тъй като е прокълнат от лъжлив бог — същия лъжлив бог, който е заразил и този войник тук, между другото. Следователно, преценката ми е, че в този двубой ще бъда убит, за скръб на никого и на всички.

— И вашият Единствен бог няма да помогне на вас, старши жрец на негов храм?

Очите на мъжа проблеснаха.

— Единственият бог не помага на никого. В края на краищата, ако помогне на един, значи трябва да помогне на всички, а такава потенциално универсална помощ неизбежно би довела до непримирим конфликт, който на свой ред ще побърка Единствения бог. Както всъщност е станало, много отдавна.

— И този дисбаланс никога не може да се поправи?

— Карате ме да ви преоценя, Атри-Преда Ян Товис. Вие сте доста умна, по един интуитивен начин. Преценявам, че вашите Десет хиляди секреции текат равно и чисто, вероятно в резултат на безпощадна обективност или някое подобно духовно богохулство — за което, уверявам ви, не храня особено негодувание. Тъй че споделяме този въпрос, който формулира самата сърцевина на доктрината на Присмехулниците. Нашето убеждение е, че ако всеки смъртен в това селение постигне яснота на мисълта и неопровержимо зачитане на моралността, и по този начин постигне дълбоко смирение и уважение към всички други и към света, в който живеем, тогава неравновесието ще бъде поправено и Единственият бог отново ще възвърне разсъдъка си.

— А… разбирам.

— Убеден съм. Сега мисля, че лечението вече е неизбежно. Съчетание на лабиринтите на Висш Мокра и Висш Денъл. Физиологични подобрения, постигани от втория. Прочистване на покварата и елиминиране на блокадите посредством първия. Разбира се, въпросните лабиринти са слаби в проявата си тук в този град, по разнообразни причини. При все това аз все пак притежавам съществени таланти, някои от които са пряко приложими към настоящия проблем.

Леко замаяна, Ян Товис се потърка по челото. Затвори очи… после, при една хриплива въздишка от Варат Таун, отново ги отвори и видя как крайниците на помощник-командира й бавно се разгънаха, жестоко стегнатите мускули на врата му видимо се отпуснаха и той примига и бавно вдигна глава.

И я видя.

— Варат Таун.

Немощна усмивка, изтощена от скръб — но естествена скръб.

— Атри-Преда. Успяхме да се върнем значи…

Тя се намръщи, после кимна.

— Да. А оттогава, лейтенант, се върна и флотата. Вие сте в пристройката на Домицила, в Ледерас.

— В Ледерас? — Той понечи да се изправи, спря и погледна учудено кабалийския монах. След това се обърна към Здрач. — Но това е невъзможно. Имахме да прекосим цели два океана, най-малко…

— Бягството ви се оказа ужасно изпитание — каза Ян Товис. — Вие лежахте в кома в течение на много, много месеци. Предполагам, че се чувствате слаб…

Гримаса.

— Изтощен, Атри-Преда.

— Какво последно си спомняте, лейтенант?

Ужас изпълни изнуреното му лице.

— Касапница.

— Да. Варваринът, известен като Таралак Вийд, оцеля, както и джагът, Икариум…

Главата на Варат Таун рязко се вдигна.

— Икариум! Атри-Преда, той — той е изчадие!

— Момент! — извика Старшият оценител и очите му, пронизващи, се впиха в лейтенанта. — Икариум? Джагският воин? Икариум Крадеца на живот?

Изведнъж уплашена, Ян Товис отвърна:

— Да, кабалий. Той е тук. Като вас, ще се опълчи на императора… — И замълча стъписана, защото монахът се опули и вдигна ръце към лицето си, задраска с нокти пластовете боя, зъбите му се впиха в долната устна, захапаха, бликна кръв. Монахът залитна назад, удари се в стената до вратата — и изведнъж се завъртя вихрено и избяга от стаята.

— Блудния да ни вземе — изсъска Варат Таун, — за какво беше всичко това?

Забранен смях? Тя поклати глава.

— Не знам, лейтенант.

— Кой… какво…?

— Лечител — отвърна тя с разтреперан глас, мъчеше се да овладее дъха си. — Онзи, който те пробуди, Варат. Гост на императора — от флотата на Урут.

Варат Таун облиза напуканите си устни.

— Атри-Преда…

— Да?

— Икариум… Блудния да ни спаси дано, той не трябва да бъде събуждан. Таралак Вийд, той беше там, той видя. Джагът… накарайте да го отпратят…

Тя се приближи до него, ботушите отекнаха твърдо по пода.

— Твърденията на грала не са преувеличени значи? Той ще донесе разрушение?

Шепот.

— Да.

Не можа да се сдържи и посегна, ръцете й в ръкавиците сграбчиха предницата на раздраната риза на Варат, тя го придърпа към себе си.

— Кажи ми, проклет да си! Може ли да го убие? Може ли Икариум да го убие?

Ужас кипеше в очите на войника. Той кимна.

„Блудния да благослови, може би този път…“

— Варат Таун. Слушай ме. Повеждам отряда след два дни. Обратно на север. Ще яздиш с мен, толкова далече от брега, колкото трябва — после тръгваш на изток, към Блуроуз. Назначавам те към персонала на Фактора там. Разбрано? Два дни.

— Слушам.

Тя го пусна, притеснена от собственото си избухване. Краката й се огъваха като тръстики. Избърса потта от челото си.