Вихърът на Жътваря

— Всичко? Малко ли е? Лудост. Хиляди причини, някои в резултат от физическо увреждане на мозъка, други поради дисфункция на органи, което би могло да се припише на произхода — наследен недостатък тоест. Други източници включват нарушаване баланса на Десетте хиляди секреции на плътта, замърсяване на избрани флуиди, трескавата целувка на халюцинирането. Такива дисбаланси може да са резултат от гореспоменатото увреждане или дисфункция.

— Можете ли да го изцерите?

Монахът примига.

— Нужно ли е?

— Ами нали затова ви повиках… Извинете, как ви е името?

— Името ми беше премахнато с придобиването на сегашния ми ранг в Единените секти на Кабал.

— Разбирам. А какъв ранг е това?

— Старши оценител.

— Оценявате какво?

Изражението му не се промени.

— Всички неща, изискващи оценка. Повече обяснение нужно ли е?

Ян Товис се намръщи.

— Не съм сигурна. Мисля, че си губим времето.

Нов палав блясък в очите на монаха.

— Появата на чуждестранен флот сред островите ни изискваше оценка. Империята, която го е пратила, изискваше оценка. Настояванията на императора изискваха оценка. А сега, както виждаме, състоянието на този млад войник изисква оценка. И аз я дадох.

— Тогава в какво точно се състои вашият лечителски талант?

— Изцеряването обезателно се предшества от оценка на успеха или провала на лечението.

— Какво лечение?

— Тези неща следват последователност от изисквания, всяко от които трябва изцяло да бъде изпълнено, преди да се продължи към следващото. Тъй. Аз оцених настоящото състояние на този войник. Той е луд. Аз, след това, за ваша угода, описах различните състояния на лудост и техните възможни причини. След това обсъдихме проблема с персоналната номенклатура — страничен и маловажен, както се оказва — а сега вече съм готов да се заема с текущата задача.

— Простете за прекъсването тогава.

— Не е нужно. Сега да продължа. Войникът е претърпял травма, достатъчна, за да наруши нормалния баланс на Десетте хиляди секреции. Различни органи в мозъка му сега са попаднали в цикъл на дисфункция извън всякакви възможности за самовъзстановяване. Травмата е оставила утайка под формата на зараза с хаос — никога не е, бих добавил, разумно да отпиваш от гибелните води между лабиринтите. По-нататък, този хаос е зацапан с присъствието на лъжлив бог.

— Лъжлив бог — какво му е лъжливото?

— Аз съм монах на Единените секти на Кабал и, изглежда, сега е необходимо да обясня естеството на моята религия. Сред народа на Кабал има три хиляди и дванадесет секти. Тези секти са посветени, всички до една, на Единствения бог. В миналото ужасни граждански войни са измъчвали островите Кабал, тъй като всяка секта се е борила за господство както по светските, така и по духовните въпроси. Едва след Великия синод на Нова година Първа мирът бе осигурен и официализиран за всички следващи поколения. Оттук и Единените секти. Решението на безкрайните конфликти се оказа гениално просто: „Вярата в Единствения бог премахва всички други грижи.“

— Как е могло да има толкова много секти и само един бог?

— Постарайте се да разберете нещо. Единственият бог не записва нищо. Единственият бог е дарил своите чеда с език и мисъл, с очакването, че желанията на Единствения бог ще се записват от смъртни ръце и тълкуват от смъртни умове. Това, че на Нова година Първа имаше само три хиляди и дванадесет секти, е само изненадващо, след като някога е имало десетки хиляди, в резултат на предишната погрешна политика на разширено образование, осигурено за всеки гражданин на Кабал — днес тази политика е променена в интерес на единението. Сега има по един колеж на секта, където доктрината е официализирана. Вследствие на това Кабал живя цели двадесет и три месеца в непрекъснат мир.

Ян Товис изгледа дребния мъж, играещите му очи, нелепата маска от боя.

— А вие доктрината на коя секта научихте, Старши оценител?

— На Присмехулниците.

— И техният принцип е?

— Един-единствен: Единственият бог, след като не е написал нищо, след като е оставил всички въпроси на тълкуване на вяра и култ на ненасочваните умове на свръхобразовани смъртни, е неоспоримо луд.

— Поради което, предполагам, маската ви изобразява дивашки смях…

— Съвсем не. За нас, Присмехулниците, смехът е забранен, защото той е покана към истерията, заразила Единствения бог. В Святото изражение, красящо лицето ми, ви се дава възможност да видите истинския лик на Онзи зад Великия замисъл така, както го определя нашата секта. — Монахът неочаквано плесна с ръце под брадичката си. — Е, нашият нещастен войник бездруго вече страда дълго, докато ние отново се отклонихме. Аз оцених зацапването на лъжлив бог в измъчения ум на този ранен мъж. Съответно този лъжлив бог трябва да бъде махнат. След като това стане, ще премахна блокадите в мозъка, които пречат на самовъзстановяването, и така всички дисбаланси ще бъдат поправени. Ефектите от въпросното лечение ще са незабавни и съвсем очевидни.

Ян Товис примига.

— Наистина можете да го изцерите, така ли?

— Не казах ли точно това?

— Старши оценител.

— Да?

— Наясно ли сте с целта, която се очаква да изпълните тук в Ледерас?