Вихърът на Жътваря

Ето защо сега най-равнодушно махна с ръка на двамата яки Патриотисти и те пристъпиха напред и изритаха вратата. Тя буквално излетя от хлабавите си панти и се разби на трески. Писък, след него нов, от сумрака вляво — където спяха слугините, но водещите агенти вече прекосяваха стаята към отсрещната врата. Още ритници и дървото се пръсна под тежките ботуши.

Зад Сирин в коридора лежеше проснатото тяло на Тайст Едур — някой беше поставил пазач. Любопитно, но без особени последствия. Отровните стрели се бяха оказали бързи и естествено безшумни. Двама от хората му вече се готвеха да изнесат трупа — просто поредният загадъчно изчезнал едур.

Сирин Канар се разположи в центъра на първата стая, а друг от агентите дойде с фенер и застана от едната му страна, за да му осигури достатъчно светлина.

Хората му се появиха от вътрешната стая, влачеха жена — полугола, разчорлена, с невярващ поглед… Не. Очите на Сирин Канар се присвиха. Не неверие. „Примирение. Добре, изменницата е знаела съдбата си, знаела е, че изобщо не може да я избегне.“ Без нищо да казва, той махна на агентите си да я изведат.

Трите слугини плачеха, присвити до стената.

— Погрижете се — нареди Сирин и четирима от отделението му тръгнаха към тях. — Старшата ще бъде разпитана, другите да се премахнат незабавно.

Огледа се, доволен от лекотата на операцията, без да обръща внимание на предсмъртните викове на двете жени.

Скоро щеше да достави двете си пленнички на отделението, което чакаше при страничната слугинска вратичка на двореца, и щяха бързо да ги поведат в нощта — по пустите толкова късно след комендантския час улици — към щаба на Патриотистите. Към килиите за разпит. И работата щеше да започне, и единственото облекчение от мъките щеше да е пълното признаване на престъпленията им срещу империята.

Проста, праволинейна процедура. Доказала ефикасността си. Предателите неизменно се оказваха хора със слаба воля.

Сирин Канар не мислеше, че Първата конкубинка ще е по-различна. Напротив, сигурно щеше да се окаже с по-крехък дух от повечето.

Жените обичаха да се загръщат в мистерия, но тази обвивка бързо изчезваше пред бурята на мъжката воля. Вярно, курвите умееха да крият неща по-добре от повечето жени — зад безкраен низ от лъжи, които никога не можеха да го подведат. Знаеше, че изпитват презрение към него и мъже като него, вярваха, че е слаб само заради това, че ги използва — сякаш това използване произтичаше от истинска, искрена нужда. Но той винаги беше знаел как да изтрие презрителните усмивки от боядисаните им лица.

Завиждаше на разпитващите. Тази кучка Нисал не беше по-различна от жена му, сигурен беше.

„Враговете ни са легион — казваше Карос Инвиктад, — тъй че трябва да разберете, всички вие — тази война ще продължи вечно. Вечно.“

Тази идея допадаше на Сирин Канар. Правеше нещата прости.

„И нашата задача — казваше Командирът на Патриотистите — е да гарантираме това. Да останем винаги незаменими.“

Виж, тази част бе някак по-объркваща, но Сирин не изпитваше особен подтик да проследи мисълта. В края на краищата Карос беше много умен. „Умен и на наша страна. На правилната страна.“

Мислите му се отклониха към леглото, което го чакаше, и курвата, която бе заповядал да му доставят там. Той закрачи по пустия коридор. Хората му тръгнаха след него.

Брутен Трана влезе в стаята и очите му се спряха на труповете на двете слугини.

— Преди колко? — попита той магьосника арапай, който вече бе клекнал до телата. Други двама едури влязоха в стаята на Първата конкубинка и след миг излязоха.

Магьосникът измърмори нещо неразбрано, после каза по-високо:

— Камбана може би. Къси мечове. Като на Дворцовата гвардия.

— Съберете още десет воини — каза Брутен Трана. — Тръгваме към щаба на Патриотистите.

Магът бавно се изправи.

— Да уведомя ли Ханан Мосаг?

— Все още не. Не можем да се бавим тук. Шестнадесет воини едури и един маг би трябвало да сме достатъчно.

— Смяташ да настоиш да освободят жените?

— Те са две, нали?

Кимване.

— Те ще започнат разпитите незабавно — каза Брутен Трана. — Не е приятна процедура.

— А ако вече са изтръгнали признания от тях?

— Разбирам притеснението ти, К’ар Пенат. От насилие ли се опасяваш тази нощ?

Другите двама воини бяха приковали очи в магьосника арапай.

— Да се опасявам? Ни най-малко. Но ако разполагат с признания, Карос Инвиктад и следователно Трайбан Гнол ще могат с основание да претендират за…

— Губим време — прекъсна го Брутен Трана. — Търпението ми към Карос Инвиктад приключи. — „И къде е стражът, когото поставих в коридора? Ха, все едно не знам…“

Откъм вратата се чу глас:

— Личната враждебност, Брутен Трана, е много опасен наставник в действията ти.

Тайст Едур се извърна.

Канцлерът, с двама охранители, надвиснали в коридора зад него, стоеше там, сплел пръсти. След миг пристъпи в стаята и я огледа. Съжаление се изписа на лицето му, щом видя двете мъртви жени.

— Очевидно е имало съпротива. Бяха най-верните слугини на Първата конкубинка, вероятно невинни във всички грехове — трагедия, наистина. Кръвта им сега е на ръцете на Нисал.