Вихърът на Жътваря

— Щетата, която имах предвид, разбира се, засягаше изтръгването от теб на признанието ти. Един съвет: успокой лицето си в мига преди острието да падне. Нещастен факт е, че главата продължава да живее няколко мига след като е отделена от врата. Няколко примигвания, едно-две завъртания на очите и ако не си в… съзнание, поток от неприятни изражения. Уви, слугинята ти не беше склонна да се вслуша в този съвет, твърде заета се оказа с безсмислена тирада от проклятия.

— Моля се Блудния да я е чул — каза Нисал. Сърцето й биеше като лудо.

— О, тя не ме прокле в името на Блудния, сладка курво. Не, тя разкри вяра, за която отдавна се вярваше, че е изчезнала. Знаеш ли, че прадедите й са били шейки? Кълна се в Крепостите, не мога дори да запомня името на бога, когото спомена. — Сви рамене и отново се усмихна с кухата си усмивка. — Все едно. И на Блудния да беше се позовала, нямаше да имам повод за паника. Каквито сте изнежени — или бяхте, по-точно — в палата, сигурно не знаете, че няколкото храма в града, посветени уж на Блудния, всъщност са частни и изцяло светски — бизнеси всъщност, печелят от невежеството на гражданите. Жреците и жриците им са артисти до един. Понякога се чудя дали Езгара Дисканар дори е знаел — изглеждаше странно предан на Блудния. — Замълча и въздъхна. Скиптърът затупа по рамото му. — Опитваш се да отложиш неизбежното. Разбираемо, но нямам никакво желание да оставам тук цяла нощ. Спи ми се и ми се ще да се оттегля колкото може по-рано. Изглеждаш настинала, Нисал, тази стая бездруго е ужасна. Хайде да отидем в кабинета ми. Имам един резервен халат, много мек и топъл. И принадлежности за писане.

Махна със скиптъра и се обърна.

Вратата се отвори и Нисал видя в коридора двама стражи.

Изтръпнала, тръгна сред Карос Инвиктад.

Един етаж нагоре, после по тесен проход и до кабинета му. Както бе обещал, Карос Инвиктад грижливо я загърна с резервния си халат. Тя се загърна още по-плътно.

Той й махна към стола пред огромното писалище, на което чакаше лист плътна хартия, четчица от конски косъм и бурканче мастило от сепия. До мастилницата имаше странна малка кутия, отворена. Нисал не можа да се сдържи и се наведе да погледне в нея.

— Не е твоя работа. — Думите излязоха по-пискливо от обичайното и тя вдигна очи, и видя, че Карос Инвиктад се е намръщил.

— Имате си насекомо — домашен любимец? — попита учудена от избилата на лицето му червенина.

— Не е твоя работа.

— И от него ли търсите признание? Ще трябва да го обезглавите два пъти. С много малък нож.

— Забавляваш ли се, курво? Седни.

Тя сви рамене и изпълни заповедта. Зяпна празния лист, после взе четчицата. Ръката й трепереше.

— Какво желаете да призная?

— Всичко. Ти, Нисал, собственоръчно признаваш участието си в заговор срещу императора и империята. Заявяваш това по своя воля и в пълно съзнание, и приемаш съдбата, която очаква всички предатели.

Тя топна четчицата в мастилницата и започна да пише.

— За мен е облекчение, че го приемаш толкова добре — каза Карос Инвиктад.

— Не се притеснявам за себе си — отвърна тя, след като довърши сбитото заявление и го подписа, без да успее обаче да прикрие треперенето на ръката си. — Притеснявам се за Рулад.

— Той няма да ти спести нищо освен отрова, Нисал.

— Повтарям — отвърна тя и се отпусна в стола, — не се притеснявам за себе си.

— Съчувствието ти е достойно за възхищение…

— То засяга и теб, Карос Инвиктад.

Той се пресегна, взе листа и го размаха във въздуха да подсуши мастилото.

— И мен? Не ме обиждай, курво…

— Не беше преднамерено. Но когато императорът научи, че си екзекутирал жената, която носи детето му, ами, Старши на Патриотистите или не…

Листът изпадна от пръстите му. Скиптърът спря доволното си потупване. И Карос Инвиктад изхриптя:

— Лъжеш. Лесно ще се докаже…

— Да, лесно ще се докаже. Повикай лечител. Предполагам, че трябва да имате поне един на разположение в случай, че палачът се убоде с някоя треска или му излязат пришки по ръцете от усърдие.

— Когато разкрием измамата ти, Нисал, край с идеята за милост, независимо от подписаното признание. — Той се наведе и взе листа. Намръщи се. — Прекалено много мастило си използвала — потекло е и сега е нечетливо.

— Повечето писма, които пиша, са със стило и восък.

Той плесна листа пред нея, с празната страна отгоре.

— Напиши го пак. Ще се върна след малко — с лечителя.

Тя чу как вратата се затръшна зад нея. Написа отново признанието, остави четчицата и стана. Наведе се над кутийката с въртящото се двуглаво насекомо. „Въртиш се и въртиш, и въртиш. Изпитваш ли отчаяние? Безпомощност?“

Врява, някъде долу. Гласове. Нещо падна тежко на пода.

Вратата зад нея се отвори.

Тя се обърна.

Карос Инвиктад пристъпи вътре, право към нея.

Видя го как изви долната част на скиптъра, видя късия нож, подал се от основата му.

Нисал вдигна глава, срещна очите му.

И не видя в тях нищо човешко.

Той заби ножа в гърдите й, в сърцето й. След това — още два пъти, докато тя се свличаше.

Видя как подът се надига да посрещне лицето й, чу как изпращя челото й, усети лекото ужилване, а след това мракът я обгърна. „О, Тисин…“