Вихърът на Жътваря

Техол припряно подбутна Бъг към нея.

Тя се намръщи.

— Къде съм? Кой си ти? На покрив ли сме?

— Какво си спомняш последно? — попита Бъг.

— Че съм сама. В тъмното. Той ме премести… на друго място.

— Свободна си — каза й той.

Джанат огледа раздърпаната си груба риза.

— Свободна… — промълви тихо.

— Само тая риза успяхме да намерим така набързо — рече Бъг. — Разбира се, ще се постараем да, хм, подобрим облеклото ти при първа възможност.

— И съм изцерена.

— Физическите ти рани, да.

Тя кимна и се намръщи.

— Е, другият вид е по-труден за изцеряване.

— Изглеждаш забележително… здрава, Джанат.

— Познаваш ме?

— Моят господар някога е бил твой ученик. — Видя я как се помъчи да погледне зад него, първо от едната страна, после от другата. Развеселен, Бъг се обърна и видя, че Техол се мести насам-натам в усилие да го задържи между себе си и жената на леглото. — Техол? Какво правиш?

— Техол? Техол Бедикт?

Бъг обърна глава и видя, че Джанат приглажда туниката си и я опъва очевидно с цел да покрие колкото може повече от тялото си.

— Онзи развратен жалък червей? Ти ли си това, Техол? Криеш се тук зад този старец? Е, явно не си се променил! Излез на дъската!

Техол пристъпи напред. После спря.

— Чакай малко, вече не съм ти ученик, Джанат! Освен това съм те преодолял, да знаеш. Не съм те сънувал от… от… години! От месеци!

Тя вдигна вежди.

— Седмици?

Техол се поизправи.

— Добре известно е, че юношеските недоразумения на всеки порасъл мъж често се промъкват тайно, когато въпросният мъж спи, в сънищата му, искам да кажа. Или по-скоро в кошмарите му…

— Съмнявам се да се явявам в кошмарите ти, Техол — каза Джанат. — Макар че ти го правиш в моите.

— О, нима? Не бях по-жалък от други жалки влюбени до уши ученици. Нали?

На това тя не отвърна нищо.

— Наистина си на покрив — каза й Бъг.

— Над курник?

— Е, колкото до това… Гладна ли си?

— Устата ми се пълни със слюнки от чудесния аромат на печено пилешко — отвърна тя. — О, моля ви, нямате ли никакви други дрехи? Изобщо не се съмнявам какво точно става в момента в отвратителното мозъче на бившия ми ученик.

— Утре ще прескоча до Селуш — каза Бъг. — Гардеробът й, макар и наистина безвкусен, все пак е доста богат.

— Искаш ли одеялото ми? — попита Техол.

— Богове подземни, господарю, гледате почти похотливо.

— Не ставай идиот, Бъг. Хвърлях светлина. Ха-ха, впримчени сме в оскъдица на дрехи. Ха-ха. В края на краищата, ами ако това е било детска ризка?

— И какво ако е била? — каза Джанат.

— Блудния да ни благослови — въздъхна Техол, — летните нощи са наистина горещи, нали?

— Познавам една кокошка, която ще се съгласи с теб — отбеляза Бъг и закрачи към отвора, откъдето вече се вдигаше стълб дим.

— Техол Бедикт, радвам се, че те виждам — каза Джанат.

— Нима? — попитаха в хор Бъг и Техол.

Тя кимна, без да ги поглежда.

— Аз… полудявах — мислех, че вече съм полудяла. Ятванар ме биеше, насилваше ме… и непрекъснато ми говореше за вечната си любов. Тъй че, Техол, ти си неговата противоположност — безвреден в сляпата си влюбеност. Напомняш ми за по-добри времена. — Замълча. — Да, по-добри времена.

Бъг и Техол се спогледаха, после слугата заслиза по стълбата. Чу как горе Техол каза:

— Джанат, не си ли впечатлена от това, което постигнах с разностранното си образование?

— Много хубав покрив, Техол Бедикт.

Бъг поклати глава и тръгна да търси печено пилешко из облаците лютив дим. Обкръжен от всички страни от безумно кудкудякане. „Бездната да ме вземе, по-добре щях да съм си в някой храм…“

Утринното слънце се промуши през летвите на кепенците и изпъна ленти от светлина по дългата маса, заела по-голямата част от заседателната зала. Раутос Хиванар влезе — бършеше ръцете си с кърпа — и застана зад стола си в единия край на масата. Остави кърпата на нея и огледа лицата, които се извърнаха към него — повечето бяха изопнати от страх и тревога.

— Скъпи приятели, добре сте дошли. Две неща имаме в дневния ред. Първо ще обсъдим проблема, който подозирам, че е най-важният в умовете ви в момента. Стигнали сме до състояние на криза — недостигът на твърда валута, на сребро, на злато, на обработени скъпоценни камъни и дори на медни кюлчета вече е остър. Някой активно саботира икономиката на нашата империя…

— Знаехме, че това предстои — намеси се Устер Таран. — Но какви мерки все пак са взети от Тръста? Доколкото разбирам, никакви. Раутос Хиванар, събралите се тук в не по-малка степен размисляме дали да се задържите на поста Управител.

— Разбирам. Представете ми списък на притесненията ви в това отношение.

Грубоватото лице на Устер пламна.

— Списък?! Притеснения?! Блудния да ни вземе, Раутос, не сте ли пуснали поне Патриотистите по дирята на това безумно същество? Или същества? Не е ли възможно това да е опит отвън — от някое от граничните кралства — да ни дестабилизира преди инвазия? Вестите за тази конспирация на Болкандо би трябвало да…