Вихърът на Жътваря

— Рулад ли? Доколкото е известно, той е луд и ефективно изолиран при това. Империята се управлява от канцлера, а той е ледериец. Беше канцлер и по времето на крал Дисканар и остана там, за да гарантира преходът да мине гладко.

Блистиг изпъшка и се обърна към Тавори.

— Морските пехотинци, адюнкта…

И Троутслитър разбра и убийствен мраз стегна сърцето му.

„Изпратихме ги, като очаквахме да намерят съюзници, да вдигнат страната на войнствена ярост. Но няма да го получат.“

„Цялата проклета империя ще се вдигне, да. За да разкъса нашите гърла.“

„Адюнкта, ти го направи отново.“

15.

Сниши се, Слънце,не е твоят час.Прииждайте, вълни,в кания лунна.Безмълвен щорм,

понесъл пръски кървавиднес към брега се носи.Железни облаци,идете си в гнездатав планините…Идете, облаци железни…Морето оставете да танцувавъв звездна смет,във гмеж от приливи среднощни.Гнева си отдръпнии отприщи гокато беса на много демонис очи блуждаещи

във дълбините слепи.Гори зелени, отдръпнете се,и разлюлейте се във тази нощ.Във черен бряг разбийте се, вълни,и отмъкнете плът от голи корени.Смърт иде.И тласка с ветрен устрем този страхи тази кръв,и този гняв,и този вихър на Жътваря.Идващата буряРефър

Юмрукът се стовари върху масата, блюда заподскачаха, плъзнаха се по плота и спряха, бокалите се раздрънчаха.

Разтреперан, с изтръпнала от удара ръка, Томад Сенгар бавно се отпусна назад.

Пламъците на свещите се успокоиха, нетърпеливи да донесат отново радост с ясножълтата си светлина, която все пак бе оскърбление за горчивия гняв на едура.

Съпругата му срещу него поднесе към устните си копринена кърпа, попи ги, остави кърпата на масата и каза:

— Страхливец.

Томад трепна и извърна очи към варосаната стена вдясно. И очите му зашариха по различните накачени по нея предмети, за да намерят някое място с по-малко… болка. По петната под тавана, начертали смътни карти. Варта се беше надигнала и издула, подровена от непрекъснатия теч.

— Няма да го видиш — каза Урут.

— Той няма да ме види — отвърна Томад, но не беше потвърждение. Беше язвителен отговор.

— Един отвратителен мършав ледериец, който спи с момченца, те е надвил, съпруже. Застанал е на пътя ти и ти си готов да се напикаеш от страх. Не го отричай — страх те е погледа му да срещнеш дори. Предал си последния ни син.

Устните на Томад се извиха в ръмжене.

— На кого, Урут? Кажи ми. Канцлер Трайбан Гнол, който наранява деца и нарича това любов? — Погледна я, без да е готов да признае дори на себе си усилието, което му струваше това. — Врата му ли да счупя за теб, жено? По-лесно, отколкото да скършиш сух клон. Какво ще направят телохранителите му според теб? Ще стоят настрана?

— Намери съюзници. Нашите…

— Нашите са глупци. Размекнали са се от леност, заслепени са от несигурност. Те са по-изгубени и от Рулад.

— Днес имах посетител — каза Урут, докато си допълваше бокала от гарафата с вино, която едва не се бе прекатурила при внезапния изблик на Томад.

— Радвам се за тебе.

— Естествено. Един К’риснан. Дойде да ми каже, че Брутен Трана е изчезнал. Подозира, че Карос Инвиктад — или канцлерът — са наложили възмездието си. Че са убили Брутен Трана. Оцапали са ръцете си с кръв на Тайст Едур.

— Може ли твоят К’риснан да го докаже?

— Опитва, но признава, че не храни голям оптимизъм. Но не това исках да ти кажа.

— Аха. Значи смяташ, че съм безразличен към проливането на едурска кръв от ръцете на ледерии?

— Безразличен ли? Не, съпруже. Безпомощен. Ще ме прекъсваш ли още?

Томад замълча, но не от примирение, а защото нямаше повече какво да каже. На нея. На никого.

— Добре. Искам да ти кажа едно. Убедена съм, че този К’риснан лъже.

— За кое?

— Убедена съм, че той знае какво е станало с Брутен Трана, и че дойде при мен, за да се добере до женския съвет и до тебе, съпруже. Първо да прецени реакцията ми към новината в момента на получаването й, след това да прецени по-обмислената ни реакция през следващите дни. Второ, като изрази подозрението си, макар и фалшиво, той се опита да подсили омразата ни към ледериите. И нашата жажда за мъст, с което да продължи тази задкулисна вендета, която, предполага се, ще отвлече вниманието на Карос и Гнол.

— Тоест докато вниманието им е отвлечено, те да не усетят някоя по-голяма заплаха — която трябва да има нещо общо с мястото, където се е дянал Брутен Трана.

— Много добре, съпруже. Може и да си страхливец, но не си глупав. — Замълча и отпи. — Това поне е нещо.

— Колко още ще ме мъчиш, жено?

— Колкото трябва.