Вихърът на Жътваря

Трайбан Гнол, застанал на няколко крачки зад и между двамата едури, приличаше на каещ се жрец, забил поглед в пода. Но Блудния, чиито сетива притежаваха чувствителност, далеч надвишаваща усета на който и да било смъртен, успя да чуе учестения пулс на поквареното му сърце; успя да подуши мрачното ликуване, прикрито зад добродушната скръбна маска на лицето му.

Урут като че ли най-сетне се съвзе. Изправи рамене и заговори:

— Императоре, не можем да знаем каква е волята ти, след като бяхме възпрепятствани да се видим с теб. Нима е в правото на канцлера да отказва на родните баща и майка на императора? На кръвта на самия император? А какво да кажем за всички други Тайст Едур? Императоре, около теб е издигната стена. Ледерийска стена.

Блудния чу как сърцето на Трайбан Гнол за миг замръзна в клетката си.

— Ваше величество! — извика с възмущение канцлерът. — Не съществува такава стена! Вие сте защитен, да. Наистина, От всички, които искат да ви навредят…

— Да му навредят? — изрева Томад и се обърна рязко към канцлера. — Той е нашият син!

— Разбира се, не вие, Томад Сенгар. Нито вие, Урут. Може би необходимата защита около един владетел ви прилича на стена, но…

— Искаме да говорим с него!

— От вас — изхриптя жестоко гласът на Рулад — не желая да слушам нищо. Вашите думи са само лъжи. И двамата ме лъжете, както лъже Ханан Мосаг, както ме лъже всеки от ближните ми Тайст Едур. Нима си мислите, че не мога да надуша вонята на страха ви? Омразата ви? Не, нищо няма да слушам от двама ви. Но вие сега ще ме чуете.

Императорът бавно се изправи в трона си. Изгледа ги сурово.

— Нашите родственици ще бъдат освободени. Това заповядвам аз. Ще бъдат освободени. За вас, мои скъпи родители, изглежда, е нужен урок. Вие ги оставихте да гният в тъмницата. В корабите. В каторжните ями. От тези нечувани действия мога само да съдя, че не съзнавате ужаса на това изтезание. Ето защо присъдата ми е да вкусите малко от онова, което сте им наложили. Двамата ще прекарате два месеца затворени в подземните тъмници на Петото крило. Ще живеете в мрак, ще получавате храна само веднъж на ден през улеи в таваните на килиите си. Няма да има с кого да говорите освен помежду си. Ще бъдете в окови. В мрак — разбра ли, Урут? В истински мрак. Никакви сенки, с които да си играеш, никаква сила, която да шепне в ухото ти. Този път ви съветвам да си помислите дълго какво означава Дарът на госта за един Тайст Едур, какво означава почитта към наш ближен, все едно колко са пропаднали. Какво наистина означава да освободиш. — Рулад махна с ръка. — Отпратете ги, канцлер. Призлява ми от тяхното предателство към ближните ни.

Блудния, стъписан почти толкова, колкото бяха Томад и Урут, пропусна жеста, подаден от Трайбан Гнол към стражите ледерии да пристъпят напред. Бяха се появили бързо, сътворени сякаш от голия въздух, и обкръжиха Томад и Урут.

Ледерийски ръце, в желязна броня и неумолими, се впиха в ръцете на двамата Тайст Едур.

И Блудния разбра, че краят е започнал.

Надеждата на Сеймар Дев да приключи нещата, преди да са започнали, се изпари бързо. Все още беше на четири разтега от Карса Орлонг, когато той се озова при Икариум и Таралак Вийд. Беше подходил отстрани, почти зад джага — който се беше обърнал, загледан в мътните води на канала — и пред очите й се пресегна, спипа Икариум за ръката под мишницата и го обърна рязко.

Таралак Вийд се хвърли да го отблъсне и главата му се отметна от удар, който изглеждаше почти нехаен. Гралът се строполи на паважа и не помръдна.

Икариум се беше вторачил учудено в ръката, стиснала го над левия лакът.

— Карса! — извика Сеймар Дев. Минувачите — видели какво бе сполетяло Таралак Вийд — бързаха да се отдалечат. — Само да си убил грала…

— Той е нищо — изръмжа Карса, без да откъсва очи от Икариум. — Предишният ти пазач, джаг, беше много по-труден. Сега стоиш тук и няма никой, който да ме нападне в гръб.

— Карса, той е невъоръжен.

— Но аз съм.

Икариум продължаваше невъзмутимо да гледа ръката, която го стискаше над лакътя — червените ръбове, оставени от прангите около дебелата китка, точките и резките от стари татуировки — все едно не можеше да схване предназначението й. После се обърна към Сеймар Дев и лицето му светна в топла усмивка.

— А, вещицата. Таксилиан и Варат Таун говорят с почитание за теб. Жалко, че не сме се срещали досега — макар да съм те виждал от другата страна на двора…

— Тя не е твоят проблем — изръмжа Карса. — Аз съм твоят проблем.

Икариум бавно се извърна и срещна погледа на тоблакая.

— Ти си Карса Орлонг, който не разбира какво значи да партнираш. Колко приятели си осакатил?

— Те не са приятели. Нито ти.

— А аз? — настоя Сеймар Дев. — Аз не съм ли твой приятел, Карса?

Той се намръщи.

— Какво от това?

— Икариум е невъоръжен. Ако го убиеш тук, няма да се изправиш срещу императора. А ще се озовеш във вериги. Поне докато не ти отсекат главата.

— Вече ти казах, вещице. Вериги мен не ме държат.

— Искаш да се изправиш срещу императора, нали?

— А ако този го убие преди мен? — изръмжа Карса, което видимо изненада Икариум.