Вихърът на Жътваря

— Да — отвърна объркано войникът.

— Трябва ми някой, на когото да мога да разчитам с армиите, Сирин, и този някой си ти.

— Да, канцлер!

„Просто да предадеш думите ми до последната буква, идиот.“

— Провалиш ли ме, Сирин, по-добре не се връщай.

— Разбрано, сър.

— Отвори.

Сирин забърза напред.

В тронната зала го чакаше неочаквана, нежелана изненада. Изгърбената купчина криви кости и изтерзана плът на Ханан Мосаг — и четирима от неговите К’риснан. Едва ли можеше да се намери по-уродлив образ, който така да се запечата в мозъка на канцлера, от тези захранени с мръсна магия едури. Баща му щеше да одобри сцената, щеше всъщност да събере огромни късове мрамор, от които да извае статуите им в цял ръст, сякаш с подражанието на реалността може някак да открие какво се крие под нея, в подмолните течения на духа. Губене на време, ако питаха Трайбан Гнол. Освен това някои неща бе по-добре да не се разкриват изобщо.

Уродливото лице на Ханан Мосаг сякаш се ухили, когато канцлерът мина покрай Цеда и четиримата магьосници Тайст Едур, но в очите на Цеда имаше страх.

Императорът на хилядата смърти се намести притеснено на трона, върхът на меча изскърца по надрасканите и напукани плочи на пода.

— Канцлер — изхриптя Рулад, — колко добре, че дойдохте. И ледерийските магове. Изключително впечатляваща, макар и безполезна група.

Трайбан Гнол се поклони и заговори:

— В съюз с могъщия Цеданс на Ханан Мосаг, ваше величество, нашата магическа мощ би трябвало да е повече от достатъчна, за да се отървем от тези чуждестранни натрапници.

Лицето на Рулад се изкриви в гримаса и монетите по него изстъргаха.

— А маговете на бригадата Бортен достатъчно ли бяха? А самата бригада, канцлер? Бяха разбити! Ледерийски магове, ледерийски войници! Тайст Едур! Вашите чуждестранни „натрапници“ секат пътя си през, цяла проклета армия!

— Непредвидено беше — замърмори навел очи Трайбан Гнол, — че имперските флоти, в търсене на поборници, ще раздразнят толкова една далечна империя. Колкото до войнствеността на тази империя, тя изглежда почти несравнима. Всъщност буквално безумна, предвид огромните разстояния за нанасяне на възмездие. Странно е също така, че нямаше никакво официално обявяване на война — макар, разбира се, да е съмнително доколко нашите флоти са направили същото, преди да избият граждани на тази империя. Може би — добави той и вдигна очи, — преговорите си остават възможни. Някаква форма на финансова компенсация, стига да уговорим примирие…

Ханан Мосаг се изсмя.

— Вие сте провинциален глупак, Гнол. Да можехте само да разгърнете този ваш жалък мелодраматичен театър в ума си, унижението сигурно щеше да усмири бъбривия ви език.

Вдигнал вежди, канцлерът се извърна леко да изгледа Цеда.

— А с какво тайно знание за този враг разполагате вие? И ще благоволите ли да осветлите мен и императора?

— Това не е наказателна експедиция — каза Ханан Мосаг. — Въпреки че може би изглежда така. Империи си трошат носовете винаги, а имаше достатъчно морски сблъсъци, които да ни известят, че тази Малазанска империя не е за подценяване. Нашите флоти са били подгонени от водите им — Ханради Халаг беше брутално искрен в преценката си. Малазанските магове ни най-малко не отстъпват на нас и на ледериите.

— Като не е наказателна експедиция, тогава какво е? — попита Трайбан Гнол.

Ханан Мосаг се обърна към императора.

— Ваше величество, най-добре е да запазя отговора си само за вас.

Рулад изръмжа.

— Няма да ме хванеш в игрите си, Цеда. Говори.

— Ваше величество…

— Отговори му!

— Не бива!

Последва тишина, в която Трайбан Гнол можеше да чуе само сърцето си, отмерените му удари под ребрата. Ханан Мосаг бе допуснал ужасна грешка, бе станал жертва на собственото си самонадценяване. Опитваше се да използва информацията си, за да може отново да допълзи до императора. Но усилието… беше толкова тромаво!

— Кажи ми, защо това трябва да е наша тайна — каза Рулад шепнешком.

— Ваше величество, този въпрос засяга Тайст Едур.

— Защо?

„Ах. Защото, императоре, тези малазанци идват за тебе.“ Трайбан Гнол се покашля и пъхна пръсти в колана на халата си.

— Не е нужно — заговори той с най-мекия тон. — Не съм толкова провинциален, колкото Ханан Мосаг би искал да вярва. Императоре, вашите флоти бях изпратени на шир и длъж по света, за да търсят поборници, и наистина събраха най-добрите, най-способните борци от множество народи. Това, което не можаха да предвидят, е, че цяла империя ще се обяви за шампион. И ще се настрои срещу вас, ваше величество. Донесенията ни дават ясно да се разбере, че врагът се стреми съм Ледерас. — Изгледа Ханан Мосаг и добави: — Те — и да, Цеда, виждам истината изписана ясно на лицето ви — те идват за Императора на хилядата смърти. Уви, не очаквам да решат да ви призовават на дуел войник по войник.

Рулад сякаш се беше смалил в трона си. Зачервените му очи се бяха разширили от ужас.

— Трябва да бъдат спрени — изсъска той. — Вие ще ги спрете. Ти, Ханан Мосаг! И ти, канцлер! Нашите армии трябва да ги спрат!