Вихърът на Жътваря

— Онези нейни бежанци, адюнкта. Напаст от вещици и магове. Гърчави са като червеи повечето — мърсят водата и ни кълнат с циреи и мехури. Могат обаче да се съберат наедно и да спретнат по-гадни магии…

Шурк Елале зяпна странния мъж. Гърчави?

— Могат да създадат неприятности, да — заяви Ян Товис.

Галт изсумтя:

— Значи това, че им спасихме живота на всички, не означава нищо?

— Означава, разбира се. Но като всички неща, дори благодарността изтлява с времето, войник. Особено когато деянието виси над нас като брадва на палач.

Галт се намръщи още повече и подбутна назад Йедан Дериг с меча си.

— Още ли трябва да го държа това?

Брадатият войник с шлема помисли, преди да отвърне:

— Това ще го реши кралицата ми.

— Последната заповед я отложи — каза Ян Товис. — С Брулиг можем да се разправяме по-късно.

— Ще се разправяш друг път, демонско изчадие такова! — Брулиг се изправи. — Адюнкта Тавори Паран, настоявам за вашата закрила. След като ви съдействах от самото начало, последното, което можете да направите за мен, е да опазите живота ми. Прехвърлете ме на континента, ако така ви устройва. Все ми е едно къде ще свърша, само да не е в ръцете на тази жена.

Шурк Елале се усмихна на тоя глупак.

„Само че не го заслужаваш, Брулиг. Милост ли? В пръднята на Блудния, там ще я намериш.“

Гласът на Тавори стана много студен.

— Шейк Брулиг, вашето съдействие е отбелязано по достойнство и имате нашата благодарност, макар че май си спомням за едно надвиснало унищожение на този остров под ледено море — което ние предотвратихме и продължаваме да предотвратяваме. Може би кралицата ще се зарадва да разбере, че не възнамеряваме да се задържаме повече тук.

Брулиг пребледня.

— Но ледът? Ако си отидете…

— Със затоплянето на сезона заплахата намалява. Буквално.

— Тогава какво ви задържа тук? — попита Ян Товис.

— Търсим лоцман до река Ледер. И Ледерас.

Ново мълчание. Шурк Елале, която с насмешка наблюдаваше емоционалния срив на Брулиг, бавно се намръщи. После се огледа. Очите на всички бяха приковани в нея. Какво беше казала адюнктата току-що? О! Река Ледер и Ледерас.

„И лоцман, който да поведе нашественическата им флота.“

— Каква е тази миризма? — попита внезапно Уидършинс.

Шурк се навъси.

— Пръднята на Блудния, предполагам.

18.