Вихърът на Жътваря

— Кой друг? Кой е с по-добра позиция? О, ще ви призная, моят колега саботьор проявява напоследък все по-голямо коварство. И несъмнено нямаше да мога да постигна равнището на сегашния си успех без него. Трайбан Гнол, пред вас в този момент стои най-богатият човек, който някога е живял в Ледер. Да, наистина изчезна ужасно количество монети. Да, напрежението нанесе фатални пропуквания на всяка търговска къща в империята. И да, много велики фамилии скоро ще се сгромолясат и нищо не може да ги спаси, дори да съм склонен на това. А не съм. Така. — Скиптърът замръзна на рамото. — Аз съм и властта, и богатството, и съм готов да спася империята от финансов колапс — стига да реша така.

Ръцете на канцлера върху бюрото бяха пребледнели, вените и артериите изпъкваха с болнаво сините си и зеленикави жилки. Ръцете — неговите ръце — бяха студени като смъртта.

— Какво искате, Карос Инвиктад?

— О, общо взето вече го имам, канцлер. Включително, радвам се да видя, че съвсем добре разбирате положението. Такова, каквото е сега. Каквото ще е в бъдеще.

— Изглежда, забравяте, че има война.

— Винаги има война. Възможности за още повече печалба и власт. През следващите седмица-две, канцлер, ще стана още по-известен, по-обичан, по-могъщ, отколкото изобщо бихте могли да си представите, или, дали да не го кажем така… да се страхувате. — Усмивката му се разшири. — Допускам, че ви е страх, но успокойте се, не сте в списъка ми. Постът ви е сигурен и след като се разправим с тези проклети Тайст Едур, включително и с императора, тази империя ще я управляваме вие и аз. Да, ще го видите съвсем ясно, както и всички останали. Саботьорът е арестуван. Парите са възстановени. Нашествениците се махат срещу откуп. Тръст „Свобода“ е премахнат и Патриотистите властват. Виждате ли, моите агенти ще контролират вътрешните работи, докато вашите ще разполагат с армиите — добре платени армии, уверявам ви — и абсолютно господство в двореца.

— Какво? — попита сухо Трайбан Гнол. — Не се ли стремите към трона?

Скиптърът махна пренебрежително.

— Ни най-малко. Тупнете някой келеш на него, ако сметнете за необходимо. Или отдайте чест на легендата и го оставете празен.

Трайбан Гнол сплете пръсти.

— И скоро ли ще арестувате вашия заговорник?

— Да.

— А моите армии?

— Ще им се заплати. Веднага.

Канцлерът кимна, после каза:

— Инвигилатор… — пак оглеждаше ръцете си, — получавам смущаващи донесения…

— О?

— Да. Изглежда, че по начин смущаващо подобен на Раутос Хиванар, и вие сте станали жертва на странна обсебеност. — Вдигна очи питащо, невинно. — Нещо за някаква главоблъсканица?

— Кой ви каза това?

Канцлерът сви рамене.

Червенината по кръглото лице на Инвиктад се стопи на петна по бузите и той сви рамене.

— Празно занимание. Забавление. Малко предизвикателство, което ще разреша до няколко дни. За разлика от Раутос Хиванар, виждате ли, тази главоблъсканица всъщност изостри ума ми. Светът никога не е бил по-ясен пред очите ми. Толкова чист, точен и съвършен. Тази загадка, канцлер, се превърна в моето вдъхновение.

— Безспорно. Но все пак ви тормози — викате насън…

— Лъжи! Някой ви заблуждава с лъжи, Трайбан Гнол! Дойдох тук, нали, за да ви уведомя за неизбежния триумф на плановете ми. Всеки детайл ще стигне до най-пълното си узряване. Този ваш опит сега, с цялата му жалка прозрачност, е напълно ненужен. Както ви казах, вашият пост е сигурен. Вие сте и ще останете изцяло необходим.

— Както кажете, Инвигилатор.

Карос Инвиктад се обърна, за да си тръгне.

— Веднага щом научите за Брутен Трана…

— Ще бъдете уведомен веднага.

— Великолепно. Доволен съм. — Спря се до вратата, без да се обръща. — Колкото до онзи К’риснан под закрилата на Цеда…

— Сигурен съм, че може да се уреди нещо.

— Двойно съм доволен, канцлер. Желая ви лек ден.

Вратата се затвори. Омразното безумно същество се беше махнало.

Омразно и безумно, да, но… вече най-богатият човек в империята. Трябваше да изиграе всичко това предпазливо, много предпазливо. „Но Карос Инвиктад разкри слабостта си. Твърде нетърпелив в злорадството си и твърде готов да се поддаде на това нетърпение. Прекалено рано.“

„Императорът на хилядата смърти все още е на трона.“

„Чужда армия, която не се интересува от преговори, настъпва насам.“

„Шампион, който е бог, скоро ще извади меча си.“

„Карос Инвиктад има ръце на дете. Злостно дете, което си тананика, докато ги гледа как измъкват червата от разпраното коремче на все още живото му котенце. Или кученце. Или на някой нещастен затворник в някоя от килиите му. Дете, да, но разюздано, свободно да прави каквото му хрумне.“

„В името на Блудния, децата са такива чудовища…“

Тази нощ, осъзна канцлерът, щеше да поръча да му доведат дете. За собственото му удоволствие. Щеше да унищожи това дете, както можеше да го направи само един възрастен с красиви ръце. Да го унищожи напълно.

Единственото, което може да прави човек с чудовища.