Вихърът на Жътваря

— Малко е късно да питате вече за това, нали? — Сгънатите ръце на Слийм направиха нещо усукано и някак смътно неприлично. — Вие току-що ми поръчахте, ако съм ви разбрал правилно — и ме поправете, ако съм в грешка — и тъй, вие ми поръчахте да се обърна към вашия финансист и да го помоля за поредния заем с изразеното намерение да го използвате, за да изплатите част от лихвата по предишния заем, който, ако си спомням точно, а си спомням, беше предназначен да покрие част от лихвата по друг заем, което ме кара да се чудя, след като не съм единственият ви адвокат, колко точно заеми сте уговорили, за да изплатите лихвата на още други заеми?

— Е, виж това беше скъпо.

— Ставам многословен, когато се изнервя, господин Бъг.

— Работата с вас излиза по-скъпа, когато сте изнервен? Слийм, това наистина беше доста умно.

— По-скъп ставам, да. Сега ще отговорите ли на въпроса ми?

— Щом настоявате. Има може би около четиридесет по-сериозни заема, предназначени да покрият плащания по лихви на още други заеми.

Адвокатът облиза оправдано пресъхналите си устни.

— Доброто възпитание и уважение, господин Бъг — и, както вече разбирам, някои погрешни представи за вашата платежоспособност — ме подтикнаха да се въздържа да поискам заплащане в аванс — в смисъл, за услугите ми, които бяха значителни. Макар и не толкова значителни пропорционално, колкото бях склонен да вярвам.

— Не помня да съм ви навеждал на подобни предположения, Слийм.

— Разбира се, че не сте. Нали са предположения.

— Като адвокат, от вас, струва ми се, трябва да се очакват колкото може по-малко предположения. За каквото и да било.

— Позволете ми да бъда груб, господин Бъг. Къде в тази ваша финансова схема са парите, които дължите на мен?

— Никъде засега, Слийм. Може би трябва да уредим още един заем.

— Това е крайно смущаващо.

— Сигурен съм, че е така, но как според вас се чувствам аз?

— Въздържам се да си задам този въпрос, защото се опасявам, че отговорът ще е нещо като: „Чувства се чудесно.“ Не, ако се вкопча с голяма вяра тъкмо в онези предположения, за които говорихме преди малко, сега би трябвало да настоя този ваш следващ заем да е посветен изключително на изплащането на моите хонорари. Независимо от лъжите, които ще поднеса на вашия финансист. Което, уви, ни връща на първоначалното ми твърдение, изречено с тон на отчаяно неверие. Виждате ли, това, което ме доведе тук, е настоящото състояние на паника сред вашите кредитори, защото те стигнаха до такова ниво на тормоз спрямо кантората ми във връзка с вас, господин Бъг, че нараснаха до абсурдни пропорции. Дотам, че ми се наложи да си наема охранители — за ваша сметка. Поради което си позволявам да ви попитам: колко точно пари имате на разположение.

— В момента?

— Да.

Бъг извади опърпаната си кожена кесийка, отвори я и надникна вътре.

— Два дока.

— Разбирам. Преувеличавате, разбира се.

— Е, отрязах една стружка да платя за подстрижка.

— Вие нямате коса.

— Точно затова беше само стружка. Космите в носа. Космите в ушите, подрязване на миглите. Важно е да се поддържаш представителен.

— На своето Удавяне?

Бъг се засмя.

— Виж, това би било забавно. — После отново стана сериозен и се наведе над писалището. — Не мислите, че ще се стигне до това, разбира се. Като ваш клиент, очаквам най-усърдна защита на делото ми.

— Като ваш адвокат, господин Бъг, ще съм първият на опашката, който иска кръвта ви.

— О, това не е много лоялно от ваша страна.

— Не сте платили за лоялността ми.

— Но лоялността не е нещо, за което се плаща, адвокат Слийм.

— Ако не се бях заблудил по отношение на вашата вече очебийна некомпетентност, господин Бъг, изобщо нямаше да се съглася да ви представлявам по какъвто и да било въпрос.

Бъг се отпусна в стола си.

— Това е безсмислено. Както е изтъквал Техол Бедикт по безброй поводи, заблужденията са в самата сърцевина на нашата икономическа система. Договорът като етическа добродетел. Късчета иначе безполезен метал — освен за украса — като богатство. Робството като свобода. Дългът като собственост. И прочие.

— А, но така описаните заблуждения са съществени за моето благополучие, господин Бъг. Без тях моята професия не би съществувала. Цялата цивилизация по същество е сума от договори. Ами че дори самото естество на обществото се основава на взаимно договорени мерки за стойност. — Замълча и бавно поклати глава — смущаващо змийско движение. — Защо ли изобщо обсъждам това с вас? Вие очевидно сте безумен и безумието ви скоро ще предизвика лавина от финансови сривове.

— Не разбирам защо, господин Слийм. Освен, разбира се, ако вярата ви в идеята за обществен договор не е нищо повече от циничен егоизъм.

— Разбира се, че е, глупак такъв!

Дотук с неловкото съскане.

Пръстите на Слийм се загърчиха като дъждовни червеи.

— Без цинизъм — продължи той със сподавен глас — човек се превръща в жертва на системата вместо в неин господар, а аз съм твърде умен, за да бъда жертва!