Вихърът на Жътваря

— Е, Силхас Руин, що за ужасно деяние си извършил срещу своята затворена в слънцето сестра? Или дъщеря, или каквото там ви е родството? Защо жадува за твоята кръв? Какво точно сте си направили един на друг преди всички онези хилядолетия? Не можете ли да се целунете и да се помирите? Не, предполагам, че не.

— Не беше престъпление — отвърна Силхас Руин. — Врагове сме в името на амбицията, дори в случаите, когато не бих го нарекъл така. Уви, когато живееш толкова дълго, изглежда, няма нищо друго, което да те крепи. Нищо освен гняв и глад.

— Предлагам едно голямо взаимно самоубийство — каза Удинаас. — Ти и целият ви нещастен род, и ти, Клип, що не вземеш да се напъхаш вътре, просто за да удовлетвориш егото си, примерно. Изчезнете от световете на смъртните, всички, и ни оставете на мира.

— Удинаас. Това не е свят на смъртните — каза с насмешка Клип.

— Глупости.

— Не и както ти си го мислиш, тогава. Това е място на първични сили. Необуздани. А под всяка повърхност лежи възможността за хаос. Това е селение на Тайст.

Серен Педак го погледна смаяно.

— Просто „Тайст“? Не Андий, не Едур…

— Аквитор — намеси се Силхас Руин. — Тайст са първите деца. Най-първите. Наши бяха първите градове, първите цивилизации. Издигнаха се тук, в селения като това. Първични, както каза Клип.

— А Древните богове? Те какво? — попита Серен Педак.

Нито Клип, нито Силхас Руин й отговориха и тишината се проточи. Накрая Удинаас се изсмя.

— Нежелани роднини. Натикани в килерите. Залостваш вратата, правиш се, че не чуваш чукането, и се надяваш да се махнат. Вечният проблем с всички тези разкази за сътворението. „Ние сме първите, не е ли очевидно? Онези другите? Забравете ги. Досадни натрапници! Нас вижте, в края на краищата! Мрак, Светлина и сумракът помежду им! Може ли друг някой да е по-чист, по-първичен от това?“ Отговорът, разбира се, е да. Да вземем един пример, а?

— Нищо, което да е предшествало Тъмата — заяви рязко, дори раздразнено Клип.

Удинаас сви рамене.

— Това твърдение изглежда съвсем разумно. Но дали наистина е вярно? В края на краищата Тъмнината не е просто отсъствие на светлина, нали? Може ли да се разчита на такова негативно определение? Но може би Клип не е толкова неточен, колкото изглежда. „Нищо, което да е предшествало Тъмата.“ Нищо

, наистина. Следователно — истинското, пълно отсъствие на каквото и да било. Дори на Тъмнина. Но почакайте, къде се вмества хаосът тук? Онова Нищо наистина ли е било празно, или е било изпълнено с хаос? Била ли е Тъмнината налагане на ред над хаоса? Била ли е тя единственото налагане на ред над хаоса? Звучи самонадеяно. Да де беше Пернатата вещица тук — твърде много неща съм забравил за Плочите. Цялата работа с раждането на това и раждането на онова. Но хаосът също така е произвел Огън. Трябва да е така, защото без Огън няма Светлина. Би могло да се каже също, че без Светлина няма Мрак, а без двете няма Сянка. Но на Огъня му трябва гориво, за да гори, тъй че трябва и материя някаква — солиди, — породена от Земя. И на Огъня му трябва въздух, тъй че…

— Омръзна ми да слушам цялата тази безсмислица — заяви Силхас Руин.

Тайст Андий стана и тръгна в нощта, която изобщо не беше нощ, поне за очите на Удинаас, и той откри, че може да го вижда. Силхас Руин се отдалечи на четиридесетина крачки, а след това се обърна към бивака. „Ах, Бяла врано, ска ти се да слушаш все пак, нали? Но без никой да вижда лицето ти, никой да не те предизвика пряко.“

„Допускам, Силхас Руин, че ти си точно толкова в неведение, колкото и ние, другите, стигне ли се до раждането на цялото битие. Че представите ти са също толкова смътни като нашите и също тъй жалки.“

Феар Сенгар заговори:

— Удинаас, жените Едур твърдят, че Кечра са обвързали всичко съществуващо със самото време и това гарантирало унищожението на всичко. Голямото им престъпление. И все пак онази смърт — мислил съм много за това — онази смърт няма облика на хаоса. Тъкмо обратното всъщност.

— Хаосът преследва упорито — промълви Клип, без нотка от обичайната си арогантност. — Той е Поглъщащият. Майката Тъма разпръсна силата му, армиите му, но той вечно се стреми да ги събере отново, отново да стане едно цяло, защото стане ли това, никоя друга сила — дори на Майката Тъма — няма да може да го надвие.

— Майката Тъма трябва да е имала съюзници — рече Удинаас. — Или това, или е ударила хаоса от засада, изненадала е врага. Дали съществуването не е родено от предателство, Клип? Това ли е сърцевината на вашата вяра? Нищо чудно, че всички сте се хванали за гърлата. — „Хубаво слушай, Силхас Руин. По-близо съм до дирята ти, отколкото можеш да си представиш.“ Което може би не беше разумно, помисли си той веднага. Можеше всъщност да се окаже фатално. — Тъй или иначе, самата Майка Тъма трябва да е била родена от нещо. Заговор в самия хаос. Някакъв безпрецедентен съюз там, където всички съюзи са били забранени. Значи — отново предателство. Феар Сенгар се наведе към него.

— Удинаас, как разбра, че сме преследвани? От Менандори?