Вихърът на Жътваря

— Неизвестно — отвърна Онрак, беше го разбрал много добре. — Задачата, която ни очаква, става все по-несигурна. Приятелю Трул, боя се за тези Имасс. За целия този свят.

— Да оставим тогава магьосника и сапьора му да се занимават с това, което иска благодетелят ни, а ние да се заемем със защитата на това място и родствениците ти, които са го приели за свой дом.

Имассът го изгледа, присвил очи.

— Казваш го с такава лекота?

— Този, който трябва да е тук, е магьосникът, Онрак. Силата му — той ще е ръката на благодетеля ни в това, което предстои. Двамата с теб сме само неговите придружители. Охраната му, ако искаш.

— Не ме разбра, Трул Сенгар. Удивен съм от готовността ти отново да рискуваш живота си. Този път за хора, които не са нищо за теб. За свят, който не е твоят.

— Те са твои родственици, Онрак.

— Далечни. Бентракт.

— Ако, да речем, Ден-Рата, племе от едурите, бе спечелило върховенство над племената ни, Онрак, вместо моите Хирот, нямаше ли да съм готов да дам живота си за тях? Те все пак са моят народ. За тебе е същото, нали? Логрос, Бентракт — просто племена — но същият народ.

— Твърде много има у тебе, Трул Сенгар. Чувствам се нищожен пред теб.

— Навярно в това се крие неразбирането ти, приятелю. Може би единственото, което виждаш, е моето търсене на кауза, на нещо, за което да се боря, нещо, за което да умра.

— Ти няма да умреш тук.

— О, Онрак…

— Мога да се бия, за да защитя Бентракт и техния свят, но не съм тук заради тях. Тук съм заради тебе.

Трул не можа да срещне погледа на приятеля си. А в сърцето му имаше болка. Дълбока, стара, разбудена.

— Синът изглежда… много млад — каза след малко Онрак.

— Е, и аз съм млад.

— Не и когато се вгледам в очите ти. Не е същото с този соултейкън — продължи той, нехаен сякаш за раната, която току-що бе нанесъл. — Тези жълти очи са млади.

— Невинни?

— Доверчиви. Както е доверчиво дете.

— Нежна майка значи.

— Не го е отгледала тя — каза Онрак.

„А, Имасс, значи. Вече започвам да виждам, да разбирам.“

— Ще бъдем бдителни, Онрак.

— Да.

Руд Елале ги поведе през цепнатина между надвисналите скални издатини, тясната пътека залъкатуши сред огромни балвани и най-сетне се отвори пред селото на Имасс.

Скални навеси по дължината на стръмен рид. Кожени колиби с рамки от бивни, дълги рами за сушене, по които бяха окачени одрани кожи. Деца притичваха като малки тантурести дяволчета между сбралото се множество от трийсетина Имасс. Мъже, жени, старци. Един воин стоеше пред всички останали, а малко по-встрани стояха други трима Имасс, с прогнило облекло, в малко по-различна носия от тази на бентрактите — странниците, разбра Трул, гости, но отделени все пак.

Ведрото лице на Онрак се изопна и той каза на Трул:

— Внимавай с онези тримата, приятелю.

— Досетих се сам — измърмори Трул.

Руд Елале пристъпи и застана до вожда на Бентракт.

— Това е Улшун Прал — рече той и сложи ръка на якото рамо на мъжа — жест на нескрита привързаност, в пълно нехайство сякаш за усилващото се напрежение в селото.

Онрак пристъпи напред.

— Аз съм Онрак Прекършения, някога от Логрос Т’лан Имасс, дете на Ритуала. Моля да бъдем приети за гости сред вашето племе, Улшун Прал.

Меднокожият воин погледна намръщено Руд Елале и му каза нещо на своя език.

Руд кимна и се обърна към Онрак.

— Улшун Прал моли да говориш на Първия език.

— Той попита защо предпочетох да не го правя — отвърна Онрак.

— Да.

— Моите приятели не знаят този език. Не мога да моля за гостуване от тяхно име, без те да разбират, защото да си гост означава да се обвържеш с правилата на племето, а това те трябва да знаят, преди да се осмеля да обещая мир от тяхно име.

— Не можеш ли просто да преведеш? — попита Руд Елале.

— Разбира се, но предпочитам да оставя това на тебе, Руд Елале, защото Улшун Прал те познава и ти вярва, а мен не познава.

— Добре, ще го направя.

— Стига приказки — подхвърли Хедж и предпазливо остави торбата си на земята. — Всички ще сме добри момчета, стига никой да не се опита да ни убие или по-лошо, например да ни накарат да изядем някой ужасен зеленчук, премахнат с право от всеки друг свят във вселената.

Руд Елале показа впечатляващо умение, като преведе думите на Хедж почти с бързината, с която бяха изговорени.

Веждите на Улшун Прал се вдигнаха в изумление, той се обърна и с рязък жест изрева нещо на няколко стари жени отстрани в тълпата.

Хедж погледна намръщено Онрак.

— Какво толкова казах?

Но Трул видя, че приятелят му се усмихва.

— Улшун Прал просто им нареди да извадят баектара от яхнията, която са приготвили за нас.

— Баек… какво?

— Зеленчук, Хедж, който не се намира никъде другаде освен тук.

И напрежението изведнъж се стопи. Появиха се усмивки, чуха се доброжелателни викове и мнозина се струпаха най-напред около Онрак, а после, с радост и удивление, около Трул Сенгар… не, не около него, бързо разбра той — около малките емлава. А те замъркаха дълбоко и гърлено, докато дебелите късопръсти длани ги галеха и ги чешеха зад косматите уши.

— Виж това, Бързак! — Хедж беше зяпнал невярващо. — Добре де, честно ли е?

Магьосникът плесна сапьора по гърба.