Вихърът на Жътваря

След тези странни реплики Шурк Елале се обърна и огледа чуждия кораб по-внимателно. Дромонът наистина изглеждаше адски очукан, но единственото око на помощник-капитана й се оказа остро — корабът беше влизал в сражение, и то с магия. Черни овъглени резки покриваха корпуса като изрисувана паяжина. „Ужасно много магия. Този кораб би трябвало да е на трески.“

— Чуй — каза Пити, беше се извърнала към сушата. — Надвиват го, точно както казаха.

Катаклизмът междувременно като че ли умираше с бърза смърт от другата страна на острова, където към небето изригваха облаци ледени кристали. Шурк Елале се извърна към морето на юг, покрай носа. Лед, приличащ на огромно замръзнало езеро, се трупаше зад страховития авангард, който за малко не бе разбил „Немряща благодарност.“ Но енергията му бързо се разпръсваше. Полъх на топъл вятър облиза палубата.

— И колко жертви са хвърлили от скалата, за да го омилостивят? — изсмя се Скорген. — Но пък то вие сигурно не страдате от недостиг на затворници!

— Няма затворници на този остров — заяви Пити високомерно и скръсти ръце. — Все едно, невеж тъпако, кръвни жертви тук нямаше да помогнат — това е просто лед в края на краищата. Големите ледени шисти на север са се разбили на парчета — ами то само преди седмица тук се потихме необичайно, а това е нещо, което не ни е спохождало на Втори девичи. Би трябвало да го знам, родена съм тук.

— Родена от затворници ли?

— Не ме ли чу, Скорген Кабан? Няма затворници на този остров…

— Да де, след като си избихте тъмничарите, искаш да кажеш.

— Стига — намеси се Шурк Елале, не искаше да се стига до кавга. — Втори девичи вече е независим и заради това имате моето безгранично възхищение. Кажете ми, колко едурски кораба нападнаха острова ви по време на нашествието?

Пити изсумтя.

— Само хвърлиха един поглед на укрепленията ни, подушиха маговете, които бяхме разставили по стените, и ни заобиколиха отдалече.

Шурк Елале повдигна вежди.

— Чух, че е имало битка.

— Имаше, когато бе обявено славното ни освобождение. След ужасно трагичните злополуки, сполетели управителката и нейните слуги.

— Злополуки, ха! Това беше добро.

Шурк Елале изгледа сърдито първия си помощник, но като повечето мъже, той бе неотзивчив на подобни невербални предупреждения.

— Значи петнайсетте дока ще ги взема сега — каза хладно Пити. — Плюс петте дока такса, ако имате намерение да дойдете на брега за продоволствие или за продаване на товара си, или за двете.

— Изобщо не споменахте за петте…

— Виж какво — прекъсна го Шурк Елале. — Слез долу при Бревити — може да има въпроси за стоките ни.

— Слушам, капитане. — Скорген погледна ядосано Пити и закуцука към трапа.

Пити примижа за миг към Шурк Елале, после заоглежда моряците по палубата.

— Вие сте пирати.

— Стига глупости. Ние сме независими търговци. Вие нямате затворници на острова, аз нямам пирати на кораба.

— Какво намекваш с това изявление?

— И да намеквам нещо, явно не го схващаш. Доколкото разбирам, не си пристанищният началник, а само събирач на такси. — И се обърна, защото първи помощник Скорген и след него Бревити се появиха на палубата. Очите на ниската жена бяха грейнали.

— Пити, не можеш да си представиш какво карат!

— Е, на това му се вика сбит доклад — каза Шурк Елале. — Бревити, постарай се да уведомиш пристанищния началник, че желаем да пристанем на един от каменните кейове, за да можем по-ефективно да разтоварим стоката си. Един пратеник до потенциалните ни купувачи също може да се окаже… заслужаващ възнаграждение. — Погледна Пити и добави: — Колкото до таксите за закотвяне и приставане, ще го уредя пряко с пристанищния началник, щом уговорим комисиона за същия.

— На хитра ли ще ми се правиш! — сопна се Пити. — Трябваше да доведа едно отделение — щеше ли да ти хареса, а, капитане? Да поровим тук-там, да видим как изглеждат нещата наистина. Щеше ли да ти хареса?

— Бревити, кой управлява Втори девичи? — попита Шурк Елале.

— Брулиг, капитане. Той е Старши магистърът на Предполагаемото събрание. И е Шейк.

— Предполагаемото събрание? Сигурна ли си, че употреби подходящата дума, момиче? Предполагаемото?

— Точно както казах. Така е, нали, Пити?

— Капитанката се мисли за много хитра, но не е толкова хитра, нали? Чакай само да се срещне с Брулиг, да видим тогава няма ли да се изненада…

— Едва ли — отвърна Шурк. — Случайно познавам Брулиг. Знам дори престъплението, заради което го пратиха тук. Единствената изненада е, че още е жив.

— Никой не може лесно да убие Брулиг — заяви Пити.

Един от екипажа избухна в смях, но бързо го обърна на кашлица.

— Ще изчакаме отговора на пристанищния началник — заяви Шурк Елале.

Пити и Бревити се върнаха на лодката си и отплуваха.

— Тъпачки — измърмори Скорген Кабан.

— Остров, пълен с родени вътре затворници — отвърна тихо Шурк. — Изненадва ли те изобщо? И не стига това, ами и пълнокръвен шейк — който между другото е напълно луд — управлява кокошарника. Уверявам те, престоят ни тук ще се окаже интересен.

— Мразя интересното.

— И може би изгоден.

— О, обичам изгодното. Мога да преглътна интересното, стига да е изгодно.