Възмездието

Въздухът сякаш искреше също както морето под нас, все едно от лицето на реалността бавно бе свален копринен воал. Преди много месеци Кенджи ми бе казал, че някога всички хора притежавали уменията, които сега бяха съхранени единствено от Племето, а сред тях като мен били едва неколцина. Скоро и ние щяхме да изчезнем и нашите дарби щяха да бъдат забравени, победени от техническата магия, за която Терада толкова мечтаеха. Помислих за собствената си роля в изкореняването на тези умения, за членовете на Племето, които вече бях унищожил, и почувствах пареща болка на разкаяние. Да, знаех, че щях да сключа съюз с Терада. Нямаше да се уплаша точно сега. И ако далековиждащата тръба и оръжията с огън можеха да ми помогнат, нямаше да се поколебая да ги използвам.

Стаята отново застина неподвижна. Кръвта ми отново пое по вените ми. Бяха минали само няколко мига. Терада каза:

— Предполагам, че искаш да направиш някакво предложение. Ще го изслушам с интерес.

Обясних му, че според мен Хаги може да бъде превзет само откъм морето. Нахвърлих плана си да изпратя половината си армия като примамка да задържи силите на Отори на речния бряг, а другата половина да бъде превозена по море и да щурмува самата крепост. В замяна срещу помощта на Терада предлагах да ги върна в Хаги и да поддържам постоянна флотилия от бойни кораби под тяхно командване. След като мирът бъдеше възстановен, кланът щеше да предостави средства за експедиции до Голямата земя за размяна на знания и търговия.

— Познавам силата и влиянието, с което се ползва фамилията ви — завърших. — Не мисля, че ще останете тук, на Ошима, завинаги.

— Истина е, че бих искал да се завърна в семейния си дом — отвърна Терада. — Отори го конфискуваха, както знаеш.

— Ще ви бъде върнат — обещах.

— Много пък си сигурен — възкликна той, сумтейки развеселен.

— Знам, че мога да успея с ваша помощ.

— Кога си планирал това нападение?

Фумио ме гледаше с блеснали очи.

— Колкото се може по-скоро. Бързината и изненадата са сред най-силните ми оръжия.

— Първите тайфуни се чакат вече всеки ден — рече Терада. — Затова всичките ни кораби са в пристанището. Ще мине повече от месец преди да можем да плаваме отново.

— Тогава ще започнем веднага щом времето се оправи.

— Ти не си по-голям от сина ми — рече той. — Какво те кара да смяташ, че можеш да предвождаш цяла армия?

Запознах го по-подробно с нашите сили и оборудване, с базата ни в Маруяма и с битките, които вече бяхме спечелили. Той присви очи, изсумтя и известно време остана безмълвен. Накрая тупна ветрилото си на масата, от което писарят подскочи. Поклони ми се ниско и заговори с по-официален тон, отколкото до момента.

— Владетелю Отори, ще ти помогна в това начинание и ще те видя с полагащата ти се власт в Хаги. Имаш думата на фамилията Терада. Можеш да разчиташ на нашата вярност, а корабите и хората ни са на твое разположение и ще действат под твое командване.

Благодарих му с известно вълнение. Той поръча да донесат вино и заедно пихме за нашето споразумение. Фумио бе въодушевен; както установих по-късно, той имаше лични причини да желае да се завърне в Хаги, между които не на последно място бе и момичето, за което възнамеряваше да се ожени. Тримата обядвахме заедно, обсъждайки военната сила и стратегия. Към средата на следобеда Фумио ме отведе в пристанището, за да ми покаже корабите.

Рьома ме чакаше на кея в компанията на седналия до него котарак. Поздрави ни възторжено и тръгна след мен като сянка, докато се качвахме на най-близкия кораб и Фумио ме развеждаше из него. Бях впечатлен от размерите и възможностите на плавателния съд, както и от начина, по който пиратите го бяха укрепили с дървени щитове. Беше оборудван с огромни брезентови платна и с множество гребла. Планът, който се бе зародил в главата ми като смътна идея, внезапно се бе превърнал в реалност. Уговорихме се Фумио да проводи вест на Рьома веднага щом времето стане благоприятно. Аз щях да започна да придвижвам хората си на север при следващото пълнолуние. Лодките щяха да дойдат за нас при светилището Кате Джинджа и да ни докарат до Ошима. От там щяхме да извършим щурма на града и на крепостта.

— Да изследваме Хаги посред нощ… също както в доброто старо време — усмихна се Фумио.

— Нямам думи да изразя благодарността си към теб. Сигурно си се застъпил за моята кауза пред баща си.

— Не беше необходимо; той добре разбира всички преимущества на един съюз с теб и те признава като законен наследник на клана. Но не мисля, че щеше да се съгласи, ако не беше дошъл лично и сам. Това го впечатли. Той отдава дължимото на смелостта.

Предварително знаех, че трябва да отида по този начин, но знанието ми тежеше. Можех да постигна много, ала трябваше да го сторя сам и сам да поддържам своя несигурен съюз.