Възмездието

Двамата с Фумио имахме възможност да разговаряме надълго и нашироко за кораби и навигация, за морски сражения, въоръжаване на моряци и прочие. Следван навсякъде от котарака с окраска на костенурка, който бе не по-малко любопитен от мен, огледах всички кораби и оръжия, с които разполагаха, и още повече се впечатлих от мощта им. Всяка нощ, докато от долу долиташе шумът от играещите хазарт моряци и техните момичета, които танцуваха и пееха, разговаряхме с баща му до късно. Започнах още повече да ценя проницателността и смелостта на възрастния човек и се радвах, че ще е мой съюзник.

Когато най-накрая поехме на път един късен следобед, луната бе навлязла в последната си четвърт. Морето беше спокойно, а ние искахме да се възползваме от вечерния прилив. Рьома се бе съвзел, след като замалко не се удави, и по моя молба последната вечер преди заминаването ни бе приет от Терада в тяхната резиденция и се храни заедно с нас. Присъствието на стария пират го лиши напълно от дар слово, но въпреки това знаех, че е почувствал оказаната чест и че е предоволен.

Имаше достатъчно вятър, за да разпънем новото платно от жълт брезент, който пиратите бяха направили за нас. Бяха ни дали освен това и нови талисмани, които да заменят изгубените при преобръщането на лодката, както и малка дърворезба на морското божество — според тях то ни осигуряваше специална закрила. Талисманите пееха на вятъра и както се носехме покрай южната страна на острова, прозвуча подобен на екот далечен грохот и от кратера се издигна струя черен дим. Склоновете на острова бяха забулени в пара. Взирах се в него дълго време, мислейки, че местните жители са били прави, когато са го нарекли „портата към ада“. Постепенно димът се разсея и избледня, а люляковата мъгла на вечерта плъзна откъм морето и го скри напълно. За щастие преминахме по-голямата част от разстоянието преди падането на нощта, тъй като мъглата се превърна в плътни облаци и когато мракът се спусна, бе непрогледен. Рьома редуваше пристъпи на разговорливост с продължителни периоди на тежък размисъл. Нямах кой знае какъв избор, освен да му се доверя и да го сменям на веслото. Не след дълго пред нас изникнаха неясните очертания на сушата; долових промяната в шума на морето — прибоя на вълните край покрития със ситни камъчета бряг. Стигнахме сушата на същото място, от което бяхме тръгнали. Там, седнал край малък огън, на плажа ни чакаше Джиро. Щом дъното на лодката остърга камъните, той рипна на крака и я задържа, докато изскоча навън.

— Владетелю Отори! Вече не се надявахме. Макото се канеше да се върне в Маруяма и да съобщи за изчезването ви.

— Забави ни бурята — заля ме вълна на облекчение, че бяха още там, че не бяха ме изоставили.

Рьома бе изтощен, но не искаше да напуска лодката, нито възнамеряваше да си почине, докато не настъпеше следващият ден. Предположих, въпреки хвалбите му по-рано, че се страхува — искаше да се прибере у дома по тъмно, за да не разбере никой къде е бил. Пратих Джиро да отиде в светилището, да донесе среброто, което му бях обещал, и колкото храна можехме да отделим. Преди да отплаваме с воините за Ошима, щеше да се наложи да обезопасим крайбрежието, което означаваше да го очистим от разбойници. Казах на Рьома да ни очаква веднага щом времето се оправи.

В поведението му отново се прокрадваше някаква неловкост. Чувствах, че иска от мен уверения и обещания, които не можех да му дам. Мисля, че по някакъв начин го бях разочаровал. Вероятно бе очаквал от мен веднага да го призная официално и да го заведа в Маруяма, но аз не исках да се обвързвам с още един подчинен. От друга страна, не можех да си позволя да му се противопоставя. Разчитах на него като вестоносец и се нуждаех от мълчанието му. Опитах се да му внуша, че е необходимо да пази случилото се в пълна тайна, и намекнах, че бъдещото му положение ще зависи от това. Той се закле, че няма да казва на никого, и пое парите и храната от Джиро с изражение на искрена признателност. Аз също му благодарих сърдечно, и то съвсем искрено, но не можех да потисна чувството, че един обикновен рибар щеше да е по-надежден и с него щеше да е по-лесно.

Обзет от искрено облекчение, че съм се върнал невредим, Макото бе придружил Джиро обратно до плажа и когато поехме към светилището, му разказах за успешния резултат от пътуването си, като не преставах да се вслушвам в глухия плясък на веслото, докато Рьома все повече се отдалечаваше в мрака.

Шеста глава

Когато Такео потегли към крайбрежието, а братята Мийоши — за Инуяма, Каеде бе обзета от негодувание, че й се налага да остане. През следващите няколко дни я терзаеха страхове и тревоги. Оказа се, че физическото присъствие на нейния съпруг й липсва много повече, отколкото бе предполагала, че е възможно. Изпитваше ревност към Макото, комуто бе позволено да го придружи, докато на нея й бе отказано. Страхуваше се за безопасността на Такео и в същото време му беше ядосана.