Възмездието

В съзнанието й често изплуваха образите на Шизука и Муто Кенджи. Съжаляваше за доверието, което бе проявила към Шизука, и се питаше каква ли част от живота й личната й прислужница бе разкрила пред други членове на Племето. Навремето смяташе, че те двамата с Кенджи я харесват и обичат; нима цялата тази обич бе привидна? Замалко не бяха загинали заедно в крепостта на Инуяма; и това ли беше без значение? Чувстваше се предадена от Шизука, но в същото време й липсваше; изпитваше потребност да има до себе си човек като нея, комуто да се доверява.

Месечният й цикъл дойде и стана причина за поредното й разочарование, както и за уединението й в продължение на цяла седмица. Дори Хироши не я посещаваше. Освен това приключи с преписването и от бездействието стана още по-неспокойна. Празникът на мъртвите настъпи и отмина, изпълвайки я с дълбока скръб за покойниците. Работата по резиденцията, която бе продължила цяло лято, също приключи и стаите вече изглеждаха прекрасно, но бяха някак пусти и лишени от живот. Една сутрин Хироши попита:

— Защо сестра ви не е тук с вас?

Поддавайки се на внезапен порив, тя откликна:

— Да отидем ли до моята къща и да я доведем?

Цяла седмица небето бе оловносиво, все едно приближаваше тайфун, но после времето внезапно се оправи и изглеждаше идеално за пътуване. Сугита се опита да я разубеди и дори уклончивите старейшини се изредиха един по един да заявят несъгласието си, но тя не им обърна внимание. Ширакава се намираше само на два-три дена път. Ако Такео си дойдеше, преди тя да се върне, можеше да отиде при нея. А и пътуването щеше да я разсее, което бе по-добре, отколкото да си стои вкъщи и да се ядосва по цял ден.

— Можем да пратим хора да доведат сестрите ви — предложи Сугита. — Това е великолепна идея; сам трябваше да се сетя. Ще отида с тях.

— Искам да видя хората си — отвърна твърдо Каеде. След като идеята вече й бе хрумнала, нямаше да се откаже от нея. — Не съм разговаряла с тях от сватбата си. Трябваше да отида още преди седмици. Държа лично да огледам земята си и да се погрижа реколтата да бъде прибрана навреме — тя премълча пред Сугита истинската причина за това пътуване, беше я обмисляла цяло лято. Щеше да отиде до тайните пещери на Ширакава, да пие от буйната вода на реката и да се помоли на богинята за дете. — Ще отсъствам само няколко дни.

— Опасявам се, че съпругът ви няма да одобри тази идея.

— Той се доверява на преценката ми за всичко — отвърна тя. — А и в края на краищата нима владетелката Наоми не е пътувала често сама?

Тъй като Сугита бе свикнал да получава заповеди от жена, Каеде успя да се пребори с опасенията му. Избра Амано да тръгне с нея, както и неколцина от собствените й хора, които я съпровождаха, откакто през пролетта бе поела за Тераяма. След като поразмисли, реши да не взема никоя от жените, дори Манами. Искаше да тръгне бързо, на кон, без формалностите и почестите, с които щеше да й се наложи да се примирява, ако пътуваше официално. Манами я умоляваше и после дори се нацупи, но Каеде бе непреклонна.

Щеше да язди Раку и изобщо отказа да вземе със себе си паланкин. Преди да поеме на път, бе планирала да скрие преписа на архива под дъските на пода в постройката за чаена церемония, но намеците за нелоялност продължаваха да я тревожат и накрая не посмя да ги остави там, където можеше да ги открие всеки. Реши да вземе и двата комплекта със себе си, обмисляйки възможността да скрие оригиналите някъде в собствената си къща в Ширакава. След горещи молби Хироши получи разрешение да я придружи и тя го накара да обещае, че през цялото пътуване няма да изпуска ковчежетата от поглед. В последния момент взе меча, който й бе дал Такео.

Амано успя да убеди Хироши да остави меча на баща си, но момчето взе кинжал и лъка си, както и един малък и буен дорест кон от конюшнята на семейството си, който през целия първи ден не спря да прави номера и да забавлява мъжете. На два пъти се обръщаше и се втурваше обратно към дома, докато накрая момчето успя да го овладее и ги настигна, позеленяло от ярост, но иначе неустрашимо.

— Хубаво животно, с добър вид, но неопитно — обади се Амано. — А и ти го напрягаш. Не дърпай юздите толкова силно. Отпусни се.

Той накара Хироши да язди редом с него; конят се успокои и на следващия ден вече не създаваше проблеми. Каеде бе щастлива, че е на път. Както се беше надявала, вече не я връхлитаха мрачни мисли. Времето беше хубаво, областта бе в разгара на жътвата, хората бяха ведри и щастливи, че скоро ще се приберат у дома при близките си след месеци отсъствие. Хироши бе добър събеседник, преливащ от информация за земята, през която минаваха.

— Ще ми се и моят баща да ме беше научил на толкова неща, колкото ти си усвоил от своя — каза тя, впечатлена от познанията му. — На твоята възраст аз бях заложница в имението на Ногучи.

— Той ме караше да уча непрекъснато. Не ми позволяваше да пропилявам нито миг.

— Животът е тъй кратък и крехък — рече Каеде. — Сигурно е предчувствал, че няма да дочака да пораснеш.

Хироши кимна и известно време продължи да язди мълчаливо.