Възмездието

— А какво трябваше да си мислим? Научаваме за брак без годеж, без да е било искано или дадено разрешение, без да е присъствал някой от семейството ви. Радвам се, че баща ви вече не е между живите. Вие го убихте със срама, който му навлякохте, но поне този позор му бе спестен…

Той млъкна. Двамата се втренчиха един в друг, еднакво изумени от изблика му.

„Ще трябва да го убия, помисли си Каеде с ужас. Не може да ми говори по този начин и да остане жив. Но се нуждая от него — кой друг би могъл да се грижи за нещата тук вместо мен?“ После я връхлетя страхът, че Шоджи може да се опита да й отнеме имението и зад привидния си гняв скрива амбиция и алчност. Запита се дали бе успял да наложи волята си на мъжете, които те двамата с Кондо бяха събрали през зимата… дали щяха да му се подчинят сега. Щеше й се Кондо да е с нея, но после си даде сметка, че мъжете от Племето заслужават още по-малко доверие от главния васал на баща й. Никой не можеше да й помогне. Опитвайки се да прикрие опасенията си, тя продължи да се взира в Шоджи, докато накрая той сведе поглед, избърса слюнката от устата си и промърмори:

— Простете. Познавам ви, откакто сте се родили. Мой дълг е да ви казвам истината дори когато ми причинява болка.

— Този път ще ти простя — рече тя. — Но всъщност ти посрами баща ми чрез неуважение към неговата наследница. Ако още веднъж си позволиш да ми говориш така, ще ти наредя да си разпориш корема.

— Вие сте само една жена — каза той, уж да я успокои, но всъщност вбесявайки я още повече. — Нямате кой да ви напътства…

— Имам си съпруг — отсече тя. — И нито ти, нито владетелят Фудживара можете да направите каквото и да било, за да промените този факт. Сега иди при него и му кажи, че сестрите ми трябва незабавно да се приберат. Те ще се върнат с мен в Маруяма.

Той тръгна веднага. Слисана и разтревожена, тя не можеше просто да седи и да го чака да се върне. Извика Хироши и му показа къщата и градината, докато проверяваше всички ремонти, които бе направила през есента. Качулатите ибиси в лятното си оперение се хранеха на бреговете на оризищата, а конската сврака продължаваше да ги гълчи, задето нахлуваха в нейната територия. После му каза да донесе ковчежетата и с по едно в ръце двамата поеха нагоре покрай река Ширакава, или Бялата река, към мястото, откъдето извираше в планината. Нямаше да ги скрие там, където Шоджи можеше да ги намери; не възнамеряваше да ги повери на човешко същество. Бе решила да ги връчи на богинята.

Свещеното място я успокои както винаги, но атмосферата в него — внушителна и неподвластна на времето — по-скоро я изпълни с благоговение, отколкото да повдигне духа й. Под огромната арка на входа към пещерата реката течеше бавно и равномерно през дълбоки вирове от зелена вода, опровергавайки името си, а причудливите форми на калцираните камъни светеха в полумрака като седеф.

Възрастната семейна двойка, която се грижеше за светилището, излезе да я поздрави. Оставяйки Хироши в компанията на мъжа, Каеде продължи нататък със съпругата му, като всяка носеше по едно ковчеже.

В пещерата бяха запалени лампи и свещи и влажният камък блестеше. Грохотът на реката заглушаваше всички други шумове. Те стъпваха внимателно от камък на камък, покрай огромната гъба, покрай замръзналия водопад, покрай небесната стълба — всички фигури, изваяни от варовиковата вода, — докато стигнаха до един камък, оформен като богинята, от който падаха капки като сълзи от майчино мляко.

Каеде каза:

— Трябва да помоля богинята да ми пази тези ценности. Ако не дойда за тях лично, нека завинаги останат тук при нея.

Възрастната жена кимна и се поклони. Зад скалата имаше пещера, значително над най-високото равнище на реката. Покатериха се там и оставиха ковчежетата в нея. Каеде забеляза, че вътре има още много предмети, поверени на богинята. Запита се за тяхната история и какво ли бе станало с жените, които ги бяха оставили. Вътре миришеше на влага и плесен. Някои от предметите се разлагаха, други вече бяха изгнили. Дали архивите за Племето щяха да се разложат тук, скрити под планината?

Въздухът бе студен и лепкав и тя потръпна. Щом остави ковчежето, внезапно почувства ръцете си празни и леки. Завладя я съзнанието, че богинята знаеше нейната нужда… че празните й ръце, празната й утроба ще бъдат запълнени.

Коленичи пред скалата и гребна с шепи вода от онази, която се бе събрала в основата й. Отпи, като се молеше почти безмълвно. Водата бе мека като мляко.

Коленичила зад нея, старицата започна да припява една толкова древна молитва, че Каеде изобщо не разбра думите, но техният смисъл я заля и се смеси със собствения й копнеж. Каменната фигура нямаше очи, нямаше черти и все пак Каеде почувства върху себе си великодушния поглед на богинята. Спомни си видението, което бе имала в Тераяма, и словата, отправени към нея: „Бъди търпелива, той ще дойде за теб.“