Възмездието

Чу ги отново, при това съвсем ясно, и за момент я озадачиха. След това смисълът им достигна до съзнанието й: „Той ще се върне. Разбира се, че ще го стори. Аз ще бъда търпелива, също като момчетата, закле се тя отново. Щом сестрите ми си дойдат, веднага тръгваме за Маруяма. И когато Такео се върне, аз ще зачена. Добре постъпих, че дойдох тук.“

Почувства се така заредена със сила от посещението си в пещерите, че привечер отиде в семейния храм да се поклони на гробницата на баща си. Придружи я Хироши, както и Аяко — една от жените от къщата, която носеше приношения от плодове и ориз и купа с димящ тамян.

Пепелта му лежеше погребана наред с гробовете на предците й — владетелите на Ширакава. Под огромните кедри бе мрачно и хладно. Вятърът шумолеше в клоните, довявайки жуженето на цикади. През годините колоните бяха изместени от земетресения и земята се бе надигнала, все едно мъртвите се опитваха да избягат.

Гробът на баща й все още бе непокътнат. Каеде взе приношенията от Аяко и ги постави пред надгробния камък. Плесна с ръце и сведе глава в поклон. Ужасяваше се, че може да чуе или да види духа му; при все това искаше да го омиротвори. Не можеше да мисли спокойно за смъртта му. Той бе искал да умре, но не бе намерил в себе си куража да сложи край на живота си. Бяха го сторили Шизука и Кондо — това представляваше ли убийство? Даваше си сметка и за собствената си роля в тези събития, за срама, който му бе донесла; дали духът му нямаше да изисква някакво възмездие?

Тя взе купата с горящ тамян от Аяко и прикади гроба, оставяйки дима да обгърне лицето и ръцете й и да я пречисти. Остави купата на земята и отново плесна с ръце три пъти. Вятърът стихна, щурците замлъкнаха и в този момент тя усети, че земята под краката й потрепери. Дърветата се заклатиха и целият пейзаж сякаш потръпна.

— Земетресение! — възкликна Хироши зад гърба й, а Аяко извика уплашено.

Беше съвсем лек трус, който не бе последван от други, но по пътя към къщи Аяко беше напрегната и тревожна.

— Духът на баща ви заговори — изрече тя глухо. — Какво ви каза?

— Одобрява всичко, което съм направила — отвърна Каеде с увереност, каквато — уви — й липсваше. Всъщност трусът я бе стъписал. Страхуваше се от гневния, ожесточен дух на баща си и усети, че застрашава всичко, което бе изпитала в свещените пещери при нозете на богинята.

— Хвала на небето — промълви Аяко, но устните й бяха стиснати и цяла вечер тя не престана да й хвърля тревожни погледи.

— Впрочем — попита я Каеде, докато се хранеха заедно, — къде е Сонода, племенникът на Акита?

Момъкът бе дошъл с чичо си предишната зима и тя го бе накарала да остане в нейното имение като заложник, поверявайки го на грижите на Шоджи. Почваше да си мисли, че в този момент един заложник можеше да й бъде от полза.

— Беше му разрешено да се върне в Инуяма — отвърна Аяко.

— Какво? — Шоджи бе освободил нейния заложник? Не можеше да повярва докъде бе стигнало предателството му.

— Дойде вест, че баща му бил болен — поясни Аяко.

Значи заложника й вече го нямаше, което още повече отслабваше позициите й.

Беше по здрач, когато чу гласа на Шоджи отвън. Хироши бе отишъл с Амано до дома му да се запознае със семейството му и да пренощува там и Каеде чакаше в стаята на баща си, прехвърляйки документите за владението. Съзря множество признаци за лошо управление и когато стана ясно, че Шоджи се е завърнал сам, гневът й срещу главния васал на баща й пламна с още по-голяма сила.

Той отиде при нея, следван от Аяко, която носеше чай, но Каеде нямаше търпение да изчака.

— Къде са сестрите ми? — попита тя.

Преди да отговори, той отпи от чая си с благодарност. Изглеждаше изморен от пътя и от горещината.

— Владетелят Фудживара се радва на вашето завръщане — каза Шоджи. — Изпраща ви своите поздрави и моли утре да го посетите. Ще ви проводи паланкин и придружители.

— Нямам никакво намерение да го посещавам — отвърна тя рязко, като се опитваше да запази самообладание. — Очаквам сестрите ми да бъдат доведени утре и след това потегляме за Маруяма, колкото се може по-скоро.

— Опасявам се, че сестрите ви не са там — каза той.

Сърцето й се сви.

— А къде са?

— Владетелят Фудживара казва, че господарката Ширакава не бива да се тревожи. Били живи и здрави и той щял да й каже къде се намират, когато го посети утре.

— И ти смееш да ми носиш подобна вест? — гласът й звучеше изтънял и неубедителен за собствените й уши.

Шоджи сведе глава:

— Не ми е приятно, но владетелят Фудживара е такъв, какъвто си е; не мога да му откажа подчинение или да го предизвикам, вие също, струва ми се.

— В такъв случай те са заложници? — попита тя глухо.

Той не отговори направо, а просто каза:

— Ще дам нареждания за пътуването ви утре. Да ви придружа ли?

— Не! — изкрещя тя. — И ако се налага да отида, ще яздя. Няма да чакам паланкина му. Кажи на Амано, че ще взема сивия кон и че той трябва да ме придружи.

За момент си помисли, че Шоджи ще й възрази, но той стори дълбок поклон и се подчини.