Възмездието

Нищо чудно, че владетелят Фудживара не желаеше да напусне това красиво място. Образът му, прелъстителен и загадъчен, изникна пред очите й. Спомни си как от самото начало бе създал у нея усещането, че я харесва и й се възхищава. Не можеше да повярва, че е способен да й причини зло. Но сетивата й бяха изострени от неясна тревога. „Така ли се чувства човек миг преди да влезе в битка?, запита се тя. Животът изглежда по-красив и по-мимолетен от всякога, внушава чувството, че може да бъде уловен и погубен в един-единствен дъх?“

Сложи ръка върху меча в пояса си и допирът на дръжката й вдъхна увереност.

Деляха ги няколко километра от портите на резиденцията на Фудживара, когато на пътя пред себе си видяха облак прах, от който, движейки се в тръс, излязоха конниците и носачите на паланкина, изпратени от благородника да я вземат от дома й. Техният предводител съзря герба със сребристата река върху наметалото на Амано и спря коня си, за да го поздрави. Погледът му се плъзна по Каеде, но после мускулите на врата му се изопнаха и той повторно се втренчи в нея в нескрито изумление.

— Господарке Ширакава — зяпна водачът и после викна към носачите: — Долу! Долу!

Те пуснаха паланкина и коленичиха в прахта. Конниците слязоха от седлата и застинаха със сведени глави. Изглеждаха покорни, но тя незабавно отчете, че бяха двойно повече от собствените й хора.

— Тръгнала съм на посещение при негово благородие — рече тя. Разпозна васала, но не можа да си спомни името му. Беше същият, който предходната година идваше всеки път, за да я съпроводи до резиденцията на владетеля Фудживара.

— Аз съм Мурита — рече той. — Господарката Ширакава не би ли предпочела да бъде носена?

— Ще яздя — отвърна тя кратко. — Вече сме близо.

Устните му бяха стиснати, очертавайки тънка линия. „Не одобрява“, помисли си тя и хвърли поглед към Амано и Хироши, които бяха застанали редом с нея. Лицето на Амано не изразяваше нищо, но Хироши бе поруменял.

„Дали се чувстват неудобно заради мен? Нима позоря себе си и тях?“ Тя изправи гръб и пришпори Раку.

Мурита прати двама от хората си напред, усилвайки опасенията й относно приема, който ги очакваше, но тя не виждаше какво друго можеше да направи, освен да продължи да язди.

Конете усетиха безпокойството й. Раку кривна леко встрани, наострил уши и въртейки очи, а конят на Хироши отметна глава и се опита да се вдигне на задните си крака. Стискайки здраво юздите, момчето успя да го овладее, но кокалчетата на ръцете му побеляха от усилието.

Когато пристигнаха пред резиденцията, портите бяха отворени и в двора чакаха въоръжени стражи. Амано скочи от седлото и отиде да помогне на Каеде да слезе от Раку.

— Няма да сляза, докато владетелят Фудживара не се появи — заяви тя дръзко. — Не възнамерявам да оставам — Мурита се поколеба, обзет от явно нежелание да предаде подобно съобщение. — Кажи му, че съм тук — настоя тя.

— Господарке Ширакава — той се поклони и слезе от коня си, но в този момент младият компаньон на владетеля Фудживара — актьорът Мамору, излезе от къщата и коленичи пред коня й.

— Добре дошли, господарке — каза той. — Моля, заповядайте вътре.

Тя се опасяваше, че влезеше ли, повече никога нямаше да излезе.

— Мамору — отвърна тя рязко, — няма да влизам. Трябва да разбера къде са сестрите ми.

Той се изправи и мина от дясната страна на коня й, заставайки между нея и Амано. Той, който никога не бе срещал погледа й, сега се опитваше да я погледне право в очите.

— Господарке Ширакава — започна Мамору и тя долови нещо в гласа му.

— Качи се на коня си — нареди тя на Амано и той незабавно се подчини.

— Моля ви — настоя Мамору тихо, — най-добре е да се подчините. Умолявам ви. Заради вас самата, заради хората ви, заради момчето…

— Ако владетелят Фудживара не излезе да говори с мен и не ми каже онова, което искам да знам, нямам повече работа тук.

Тя не видя кой даде командата. Зърна само мигновения поглед, който проблесна между Мамору и Мурита.

— Тръгвай! — викна тя към Амано и се опита да обърне Раку, но Мурита бе хванал юздите му.

Каеде се приведе напред, измъкна меча си и накара коня си да се изправи на задните си крака. Той отърси глава освободен и размаха предни копита. Тя нанесе удар към Мурита и видя как острието сряза ръката му. Той извика, обладан от гняв, и извади собствения си меч. Каеде си помисли, че ще я убие, но Мурита отново сграбчи юздите и дръпна надолу главата на коня. Каеде усети, че някой се мята зад нея — беше конят на Хироши, обзет от паника. Мамору се бе вкопчил в дрехите й, като я призоваваше да спре и я умоляваше да се подчини. Зад него беше Амано с изваден меч в ръка, но преди да успее да го използва, нечия стрела го уцели в гърдите. Тя видя слисания поглед в очите му, после от устата му бликна кръв, той политна напред и падна от коня си.