Възмездието

— Не! — изпищя Каеде. В същия миг, обладан от ярост, Мурита замахна напред и заби меча си в незащитените гърди на Раку. Конят изцвили пронизително от болка и страх и алената му кръв бликна като фонтан. Животното се олюля, краката му се подгънаха, главата му клюмна и Мурита дръпна Каеде, опитвайки се да я смъкне от гърба му. Тя отново замахна към него, но конят вече падаше, повличайки я със себе си, и ударът й нямаше нужната сила. Мурита я сграбчи за китката и без всякакво усилие я изви, принуждавайки я да пусне меча си. После, без да каже нито дума, я повлече и почти на ръце я отнесе в къщата.

— Помощ! Помощ! — закрещя тя, въртейки глава, опитвайки се да погледне назад към хората си, но мигновената и безпощадна атака ги бе оставила до един мъртви или умиращи. — Хироши! — изпищя тя и в същия миг чу тропот на копита.

Последното, което видя, преди Мурита да я внесе вътре, бе как дорестият кон в панически галоп отнасяше момчето против волята му. Това поне, макар и нищожно, все пак бе някакво утешение.

Мурита я претърси за други оръжия и намери ножа й; ръката му кървеше обилно и гневът му избиваше в грубост. Мамору тичаше пред тях и отваряше вратите към помещенията за гости. Когато Мурита я пусна, тя падна на земята и зарида от ярост и мъка.

— Раку! Раку! — изплака Каеде, съкрушена от скръб, все едно конят бе собственото й дете. После плака за Амано и за останалите, които бе обрекла на смърт.

Мамору коленичи до нея, нареждайки:

— Съжалявам, господарке Ширакава. Трябваше да се подчините. Никой няма да ви причини зло. Повярвайте ми, всички тук ви обичаме и почитаме. Моля ви, успокойте се!

След като тя се разрида още по-отчаяно, той нареди на прислужниците:

— Повикайте доктор Ишида.

Няколко минути по-късно Каеде усети присъствието на лекаря. Той коленичи до нея и тя вдигна глава, отметна коси и впери в него покрусен поглед.

— Господарке Ширакава — подхвана той, но тя го прекъсна.

— Името ми е Отори. Аз съм омъжена. Какво е това безчинство? Не можете да им позволите да ме държат тук. Кажете им да ме пуснат незабавно!

— Ще ми се да можех — отвърна той с глух глас. — Но всички ние живеем тук според волята на негово благородие, не според нашата собствена.

— Какво иска той от мен? Защо стори всичко това? Отвлякъл е сестрите ми, отне живота на хората ми! — сълзите отново рукнаха от очите й. — Нямаше нужда да убива коня ми… — и отново се разтресе в ридания.

Ишида нареди на прислужниците да донесат билки от къщата му и да кипнат вода. После я прегледа внимателно, взря се загрижено в очите й и премери пулса й.

— Простете — рече той, — но трябва да ви попитам дали носите дете.

— Защо ви е да знаете? Не е ваша работа!

— Намерението на негово благородие е да се ожени за вас. Той смята, че сте били сгодени. Вече е получил разрешението на императора и съгласието на владетеля Араи…

— Никога не сме били сгодени — изхълца Каеде. — Аз съм омъжена за Отори Такео.

Ишида каза нежно:

— Не мога да обсъждам тези неща с вас. Ще се срещнете лично с негово благородие. Но като ваш лекар трябва да знам дали сте бременна.

— И какво, ако съм?

— Тогава ще се отървем от бебето… — Каеде запротестира, а той добави: — Владетелят Фудживара ви прави голям жест. Можеше да ви осъди на смърт заради неверността ви. Въпреки всичко той ще ви прости и ще се ожени за вас, но няма да даде името си на детето на друг мъж.

Каеде се разтресе в безмълвни ридания. Една от прислужниците се върна с билките и чайник с гореща вода. Ишида приготви отварата.

— Изпийте я — каза той на Каеде. — Ще ви успокои.

— Ами ако откажа? — попита тя, вдигна рязко глава и грабна чашата от ръцете му. Задържа я на разстояние от себе си, все едно се канеше да я излее върху рогозката. — Ако изобщо откажа да ям и да пия? Ще се ожени ли за труп?

— Тогава ще обречете сестрите си на смърт… или по-лошо — отвърна той. — Съжалявам, ситуацията не ми е приятна, нито се гордея със собствената си роля в нея. Единственото, което мога да сторя, е да бъда напълно откровен с вас. Ако се подчините на волята на негово благородие, ще запазите честта си и техния живот.

За миг Каеде се взря в него и после бавно поднесе чашата към устните си.

— Не съм бременна — рече тя и я пресуши.

Ишида остана с нея, докато сетивата й започнаха да губят чувствителността си, и когато вече беше по-спокойна, нареди на прислужниците да я отведат в банята и да я измият от кръвта.

Докато я изкъпаха и преоблякоха, отварата вече бе притъпила мъката й и краткият жесток епизод й се струваше като сън. Следобед дори поспа малко, чувайки сякаш от друга земя припяването на свещениците, които очистваха къщата от скверността на смъртта и възстановяваха нейния обичаен покой и хармония. Когато се събуди и установи, че се намира в познатата стая, за момент забрави отминалите месеци и си помисли: „Аз съм у Фудживара. Откога ли съм тук? Трябва да повикам Шизука и да я попитам.“ После си спомни за станалото, за онова, което й бе отнето с такова насилие, но без всякаква болка, а просто с вцепенено съзнание.