Възмездието

Риеко вече беше напуснала стаята. Каеде я чу да нарежда на прислужниците да угасят всички лампи; от паниката гласът й се извисяваше почти в писък. Каеде остана на мястото си, заслушана в шума от тичащи нозе, пронизителни гласове и лаещи кучета. След малко взе гребена и разреса косите си. И понеже главата я болеше, ги остави пуснати.

Робата, в която я бяха преоблекли по-рано, изглеждаше достатъчно подходяща за съзерцаване на луната — беше гълъбовосива, с везани детелини и бледожълти птички. Искаше да впери поглед в луната, да се окъпе в сребристата й светлина, да си припомни как изчезва за три дни и после как отново се завръща на небесния свод.

Слугините бяха оставили отворена вратата към верандата. Каеде излезе навън и коленичи на дървения под, вперила поглед в далечните планини, спомняйки си как бе седяла тук с Фудживара, увита в мечешки кожи, докато снегът се сипеше тихо.

Последва нов лек трус, но тя не изпита страх. Видя как планината потрепери на фона на бледолилавото небе. Тъмните силуети на дърветата в градината се полюшваха, макар че нямаше вятър, и птиците обезпокоени се обаждаха, сякаш бе на разсъмване.

Постепенно тревожният им зов стихна и кучетата замлъкнаха. Тънкият златен сърп на новата луна бе увиснал до вечерницата точно над върховете. Каеде затвори очи. Долови благоуханието на Фудживара, преди да чуе приближаването на домакина. Последваха стъпки и шумолене на коприна. Тя отвори очи.

Той стоеше на няколко крачки от нея и я съзерцаваше с онзи възхитен и алчен поглед, който тя помнеше толкова добре.

— Владетелко Ширакава.

— Владетелю Фудживара — тя отвърна на погледа му малко по-продължително, отколкото бе редно, и после бавно сведе глава, докато челото й опря в пода.

Той се качи на верандата, следван от Мамору, който носеше постелки и възглавници. Едва след като се настани, благородникът й разреши да седне. Протегна ръка и докосна копринената роба.

— Много ви отива. Надявах се да е така. Вие сериозно сте стреснали горкия Мурита, когато сте се появили на кон. Замалко не ви е пронизал по погрешка.

Тя си помисли, че ще припадне от яростта, която внезапно изригна под изкуствено поддържания от билките покой. Да загатва така небрежно и шеговито за убийството на хората й, за Амано, който я познаваше от дете…

— Как смеете да ми причинявате това? — възкликна тя и чу как Мамору ахна стъписан. — Преди три месеца се омъжих за Отори Такео в Тераяма. Съпругът ми ще ви накаже… — тя млъкна, опитвайки се да се овладее.

— Смятах, че ще се полюбуваме на луната, преди да разговаряме — отвърна той, без да реагира на обидния начин, по който се бе обърнала към него. — Къде са прислужниците ви? Защо сте сама?

— Избягаха, когато земята се разтресе — отвърна тя кратко.

— А вие не се ли изплашихте?

— Няма от какво да се плаша. Вие вече сторихте най-лошото, което може да ми бъде сторено.

— Изглежда, ще трябва да говорим още сега — каза той. — Мамору, донеси вино и след това се погрижи да не ни безпокоят — той впери поглед в луната и остана така в нямо съзерцание до връщането на Мамору. Когато младият мъж се оттегли в сенките, Фудживара даде знак на Каеде да сипе вино. Отпи и каза: — Вашият брак за човека, който нарича себе си Отори Такео, е отменен. Той е сключен без нужното разрешение и е обявен за несъстоятелен.

— От кого?

— От владетеля Араи, от вашия собствен главен васал Шоджи и от мен. Членовете на клана Отори вече са се отрекли от Такео и са обявили осиновяването му за незаконно. По общо мнение трябваше да заплатите със смъртта си за неподчинението си към Араи и неверността си към мен, особено след като се разчу, че имате участие в смъртта на Ийда.

— Имахме споразумение да не разкривате тайните ми пред никого — каза тя.

— Аз пък си мислех, че имаме споразумение да се оженим…

Не можеше да му отговори, без да го оскърби още повече, а и думите му всъщност я стреснаха. Великолепно си даваше сметка, че той можеше да заповяда да я убият под напора на внезапна прищявка. Никой нямаше да посмее нито да откаже да се подчини на подобна заповед, нито после да го съди.

Той се възползва от объркването й и продължи:

— Вероятно си давате сметка за уважението, което изпитвам към вас. Успях да постигна своеобразна сделка с Араи. Той се съгласи да ви пощади, ако се оженя за вас и ви държа в уединение. А междувременно аз ще подкрепя каузата му пред императора. В замяна пратих при него сестрите ви…

— Хана и Аи? Пратили сте ги при Араи? И те са в Инуяма?

— Смятам, че е съвсем обичайно жени да бъдат пращани като заложници — отвърна той. — Между другото Араи се вбеси, когато си позволихте да задържите племенника на Акита като свой заложник. Можеше да се окаже добър ход, но вие провалихте всичко, когато го освободихте толкова прибързано през пролетта. Единственото, което постигнахте тогава, бе да нанесете още по-голямо оскърбление на Араи и на васалите му. А навремето той е бил ваш защитник, ако не се лъжа? Беше много безразсъдно да се отнесете към него толкова зле.