Възмездието

Свечеряваше се, настъпваше хладният завършек на един дълъг и тежък ден. Тя долавяше тихите стъпки на слугите и шепота им. В стаята й влезе прислужница с поднос храна. Каеде го пое равнодушно, но от миризмата на храна й призля и тя пожела да го отнесат.

Прислужницата се върна с чай. В стаята я последва друга жена на средна възраст с малки пронизващи очи и сурово изражение. По елегантните й дрехи и изисканите й маниери личеше, че не е от прислугата. Поклони се доземи пред Каеде и каза:

— Аз съм Оно Риеко, братовчедка на покойната съпруга на владетеля Фудживара. Прекарах много години в домакинството на нейно благородие. Негово благородие прати да ме повикат, за да организирам нужните приготовления за сватбената церемония. Моля, бъдете така любезна да ме приемете благосклонно — и отново се поклони доземи.

Каеде почувства инстинктивна неприязън към жената пред себе си. Външността й не бе непривлекателна — не можеше да си представи, че Фудживара би търпял край себе си човек, лишен от хубост, — но долови в характера й горделивост и подлост.

— Имам ли някакъв избор? — попита тя студено.

Риеко се засмя леко и седна.

— Убедена съм, че владетелката Ширакава ще промени мнението си за мен. Аз съм съвсем обикновена жена, но има неща, в които мога да ви бъда полезна с нужния съвет — зае се да налива чай и продължи: — Доктор Ишида държи да изпиете една чаша. И тъй като е първата нощ от новата луна, владетелят Фудживара ще дойде да ви поздрави и за кратко да погледа заедно с вас лунния сърп. Изпийте си чая, а после аз ще се погрижа косите и облеклото ви да са в подобаващ вид.

Каеде отпи глътка чай, после още една, като едва се сдържаше да не пресуши чашата наведнъж, тъй като я мъчеше ужасна жажда. Беше спокойна и не чувстваше почти нищо; при все това усещаше как кръвта пулсираше мудно зад слепоочията й. Ужасяваше се от срещата с него, ужасяваше се от властта, която имаше над нея. Това бе властта, която мъжете притежаваха над жените, над всяка част от живота им. Вероятно е била луда да смята, че може да й противостои. Спомни си с кристална яснота думите на владетелката Наоми: „Трябва да изглеждам беззащитна, иначе тези воини ще ме смажат.“

Сега те я смазваха. Шизука я бе предупредила, че сватбата й ще вбеси старейшините от нейната класа, че никога няма да получи разрешението им за този брак. Но ако се беше вслушала в думите й и бе проявила покорство, никога нямаше да изживее изминалите месеци с Такео. Въпреки успокоителния чай мисълта за него й причини такава остра болка, че тя я отпрати в онова недосегаемо кътче в сърцето си, което бе скрито дълбоко, също като архивите за Племето в свещените пещери.

Осъзна, че Риеко я гледа изпитателно. Извърна лице и отпи нова глътка чай.

— Хайде, стига, господарке Ширакава — рече тя бодро. — Не бива да се отдавате на тежки мисли. Предстои ви да сключите един блестящ брак — тя се примъкна към нея на колене. — Красива сте повече, отколкото разправят, макар и според мен да сте твърде висока… Кожата ви е склонна да жълтее и този мрачен вид не ви отива. Красотата е най-голямото ви преимущество и трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да я съхраним — тя взе чашата и я остави на подноса. После разпусна косите й, които бяха събрани на тила й, и се зае да ги разресва. — На колко години сте?

— На шестнайсет.

— Мислех, че сте по-възрастна, поне на двайсет. Вероятно сте от типа, който старее бързо. Трябва да внимаваме — гребенът с мъка се движеше по скалпа й и така я скубеше, че от болката в очите й избиха сълзи. — Сигурно ще е трудно да ви се направи прическа, косата ви е много мека.

— Обикновено си я връзвам отзад.

— В столицата е модерно косата да се носи на висок кок — каза Риеко, като нарочно дърпаше така, че да й причини болка. — По-гъстите и по-твърди коси са за предпочитане.

Докато съчувствието и разбирането биха могли да отприщят мъката на Каеде, грубостта на Риеко я кали като стомана и предизвика решимостта й никога да не рухва, да не разкрива чувствата си. „Аз спах в лед, помисли си тя. Богинята говори с мен. Ще открия някаква сила тук и ще я използвам, докато Такео дойде за мен.“ Знаеше, че той ще да дойде или ще загине, опитвайки се да го стори, и когато видеше безжизненото му тяло, щеше да е свободна от клетвата си и готова да отиде при него в сенките на отвъдното.

Внезапно в далечината яростно залаяха кучета и след миг къщата се разтресе — този път трусът бе по-дълъг и по-силен от предишния ден.

Каеде изпита онова, което винаги бе чувствала в такива мигове — изненада, удивление, че земята може да трепери подобно на прясна соева извара, и някакъв вид въодушевление, че нищо не е определено или сигурно. Нищо не траеше вечно, дори Фудживара и пълната му със съкровища къща.

Риеко остави гребена и с усилие се изправи на крака. Прислужниците се втурнаха към вратата.

— Елате навън, бързо — подкани я компаньонката й с тревожен глас.

— Защо? — попита Каеде. — Трусът няма да е силен.