Възмездието

— Сега вече ми е ясно, че Шоджи ме е предал — каза тя горчиво. — Племенникът на Акита при никакви обстоятелства не трябваше да бъде освобождаван.

— Твърде сурова сте към Шоджи — гласът на Фудживара бе благ и спокоен. — Той правеше онова, което смяташе за правилно по отношение на вас и вашето семейство. Както и всички ние. Бих желал нашият брак да бъде сключен колкото се може по-скоро… още преди края на седмицата. Риеко ще ви даде напътствия относно облеклото и поведението.

Тя почувства как отчаянието се спуска върху нея подобно на ловджийска мрежа върху дива патица.

— Всички мъже, които по някакъв начин са били свързани с мен, вече са покойници, с изключение на законния ми съпруг, владетеля Отори Такео. Не ви ли е страх?

— Хората говорят, че умират онези мъже, които ви пожелаят, ала аз не изпитвам към вас никакво плътско желание, не ми трябват повече деца. Бракът ни цели единствено да запази живота ви, тоест ще бъде такъв само формално — той отпи отново и остави чашата си на пода. — Сега би било подобаващо да изразите своята благодарност.

— Ще бъда просто едно от вашите притежания?

— Владетелко Ширакава, вие сте от малцината, с които съм споделил своите ценности… и единствената жена. Знаете колко държа да ги пазя далеч от очите на света, защитени, скрити… — сърцето й се сви, но тя не каза нищо. — И не си мислете, че Такео ще дойде да ви спаси. Араи е твърдо решен да го накаже. Сега организира унищожението му. Владенията Маруяма и Ширакава ще ми бъдат предоставени с право на собственост в качеството ми на ваш съпруг — той я обгърна с поглед, сякаш искаше да вкуси всяка капка от страданието й. — О, да, Араи е поредният мъж, който ще загине, защото ви е пожелал, но преди това Такео ще е мъртъв.

По време на посещенията си миналата зима Каеде бе изучавала внимателно Фудживара и познаваше в подробности различните му изражения. На него му харесваше да смята, че изглежда безстрастен и че владее безупречно всичките си емоции, но тя се бе усъвършенствала в тълкуването на състоянията му. Долови нотка на жестокост в гласа му и скрита наслада в думите му. Беше я чувала и по-рано, когато бе споменавала името на Такео. Смяташе, че по някакъв начин той бе обсебен от Такео, слушайки нейните разкази за тайните й преживявания, докато земята бе покрита с дебела снежна пелена, а от стрехите се спускаха висулки, дълги колкото човешки нозе. В онези мигове виждаше блясъка на желанието в очите му, чувстваше го в полуотворените му уста, в начина, по който езикът му се заобляше около името. Сега осъзна, че благородникът желае смъртта на Такео. Тя щеше да му достави искрена наслада и да го освободи от това обсебване. А и без всякакво съмнение собствените й страдания щяха да засилят удоволствието му.

В този момент реши две неща — нямаше да му показва чувствата си и щеше да оцелее. Щеше да се подчини на волята му, за да го лиши от основание да сложи край на живота й, преди да дойде Такео, и никога нямаше да достави удоволствие нито на него, нито на онази дяволска жена, която й бе пратил, като им покажеше колко дълбоко е страданието й.

За миг остави очите й да се изпълнят с презрение, когато впери поглед във Фудживара, след което се отдаде на безмълвно съзерцание на новата луна.

Брачната церемония се състоя няколко дни по-късно. Каеде пиеше отварите, които й вареше Ишида, благодарна за безчувствеността, която я обземаше от тях. Беше решила да не изпитва нищо, да стане като лед, спомняйки си колко отдавна беше, когато погледът на Такео я бе запратил в онзи дълбок студен сън. Не винеше нито Ишида, нито Мамору за ролята, която играеха в затворничеството й, защото знаеше, че са обвързани със същия суров кодекс както тя, но си даде дума, че един ден ще накара Мурита да си плати за убийството на хората й и на Раку; освен това намрази Риеко.

Наблюдаваше се отстрани как участва в сватбените ритуали, все едно бе кукла на конци, движена по сцена. Семейството й бе представено от Шоджи и още двама нейни васали — знаеше, че единият е брат на Хирогава — мъжа, когото Кондо бе екзекутирал по нейна заповед, след като той бе отказал да й служи още в деня на смъртта на баща й. „Трябваше да убия цялото им семейство, помисли си тя с горчивина, а аз ги пощадих само за да ги превърна в свои врагове.“ Присъстваха и други, високопоставени лица, за които реши, че са изпратени от Араи. Те не й оказаха никакво внимание, нито й бяха представени. Това я накара да си даде ясна сметка за новото си положение — вече не беше господарка на владение, не беше съюзник на своя съпруг и равна нему, а втората жена на благородник и животът й щеше да се изчерпва с онова, което той благоволеше да й позволи.

Церемонията беше изискана, далеч по-пищна от сватбата й в Тераяма. Молитвите и припяването сякаш нямаха край. От тамяна и звънчетата й се зави свят и когато трябваше да изпълни ритуала с трите чаши вино, разменяйки ги три пъти със своя нов съпруг, я беше страх, че ще припадне. През цялата седмица беше яла толкова малко, че се чувстваше като призрак.