Възмездието

Денят бе необичайно душен и тежък. Привечер заваля проливен дъжд.

Беше взета от светилището в паланкин, след което Риеко и другите жени я съблякоха и изкъпаха. Втриха ароматни кремове в кожата й и парфюмираха косите й. Облякоха я в нощни роби, още по-разкошни от онези, които обикновено носеше през деня. После я отведоха в нови помещения навътре в резиденцията, които изобщо не бе виждала и дори не подозираше за съществуването им. Бяха току-що ремонтирани. Гредите и изпъкналите орнаменти по тавана грееха в златен варак, преградите бяха изрисувани с птици и цветя, а сламените постелки бяха нови и ухаеха. От проливния дъжд навън стаите тънеха в сумрак, но върху богато гравирани метални стойки горяха дузини лампи.

— Всичко това е за вас — каза Риеко с нотка на завист в гласа.

Каеде не отвърна. Искаше й се да попита: „С каква цел, след като е ясно, че никога няма да си легне с мен?“, но какво я засягаше Риеко? После й хрумна друга мисъл — може би той възнамеряваше да го стори само веднъж, както бе постъпил с първата си съпруга, за да зачене сина си. Разтрепери се от отвращение и страх.

— Няма от какво да се страхувате — рече подигравателно Риеко. — Не е като да не знаете какво да очаквате от брака. Е, ако бяхте девица, каквато трябваше да бъдете…

Каеде не можеше да повярва, че жената си позволяваше да й говори по този начин, и то пред слугините.

— Отпрати прислужниците — нареди тя и когато останаха сами добави: — Ако ме оскърбиш отново, ще се погрижа да бъдеш изхвърлена.

Риеко се изсмя с изкуствения си напевен смях:

— Не мисля, че господарката схваща добре положението си. Владетелят Фудживара никога няма да ме изхвърли. На ваше място повече щях да се страхувам за собственото си бъдеще. Ако си позволите каквото и да било нарушение… ако поведението ви и в най-малка степен не отговаря на онова, което се очаква от съпругата на владетеля Фудживара… може вие да се окажете изхвърлена. Смятате се за много смела и си мислите, че ще имате куража да отнемете собствения си живот. Нека ви кажа, повечето жени се провалят. Вкопчваме се в живота, защото сме слаби същества и никога не сме готови да се разделим с него — тя взе една лампа и я вдигна така, че светлината да пада върху лицето на Каеде. — Вероятно цял живот са ви разправяли колко красива сте, но сега сте по-малко красива, отколкото бяхте преди седмица, а след година ще е още по-зле. Вече сте достигнали своя връх; отсега нататък красотата ви ще повяхва — тя премести лампата още по-близо до лицето й и Каеде почувства горещината на пламъка върху бузата си. — Сега мога да ви изгоря — изсъска Риеко. — И ще ви прогонят от къщата. Владетелят Фудживара ще ви държи, докато радвате очите му. След това единственото място за жени като вас е публичният дом — Каеде удържа погледа й, без да се отдръпне. Пламъкът трепкаше помежду им. Отвън вятърът се усилваше и внезапен пристъп разклати постройката. Някъде далеч, сякаш в друга земя, виеше куче. Риеко се изсмя отново и остави лампата на пода. — Тъй че не подобава на господарката да ме заплашва с изхвърляне. Но допускам, че сте преуморена. Ще ви простя. Трябва да бъдем добри приятелки, както желае негово благородие. Той ще дойде скоро. Аз ще съм в съседната стая.

Каеде седеше съвършено неподвижно, заслушана в усилващия се вятър. Не можеше да не мисли за своята първа брачна нощ с Такео, за допира на кожата му, за устните му върху врата си, когато повдигна тежките й коси, за удоволствието, което достави на цялото й тяло, преди да проникне в нея и двамата да се слеят в едно. Опита се да възпре спомените, но желанието я бе завладяло и заплашваше да стопи ледената й безчувственост.

Долови стъпки отвън и застина. Беше се заклела да не дава израз на чувствата си, но беше сигурна, че обладаното й от копнеж тяло по някакъв начин щеше да я издаде.

Оставяйки слугите си отвън, Фудживара пристъпи в стаята. Каеде незабавно се поклони доземи пред него, стараейки се да скрие лицето си, но самият акт на покорство я накара да затрепери още по-силно.

След благородника влезе Мамору, носейки в ръце украсено с дърворезба ковчеже от мека дървесина. Постави го на пода, поклони се дълбоко и отстъпвайки заднешком на колене, се оттегли към вратата на съседната стая.