Възмездието

— Седни, моя скъпа съпруго — каза владетелят Фудживара. Каеде се подчини и вдигайки глава, видя как Риеко подаде през вратата стъкленица с вино на Мамору. Жената се поклони и все така на колене изчезна в другата стая, но без да престава да подслушва. Мамору наля вино и Фудживара отпи, съзерцавайки Каеде с възхита. Момъкът й подаде чаша и тя я поднесе към устните си. Вкусът бе сладък и силен. Тя отпи съвсем малка глътка. Изглежда, всичко бе замислено да разпали огъня в тялото й. — Смятам, че никога не е изглеждала толкова прекрасна — отбеляза Фудживара към Мамору. — Обърни внимание как страданието е подчертало съвършената форма на лицето й. Очите са станали по-изразителни, а устата — по-женствена. Ще е предизвикателство да изобразиш това — Мамору се поклони, без да отговори. След кратко мълчание Фудживара каза: — Остави ни сами — и когато младият мъж напусна стаята, благородникът взе ковчежето и се изправи. — Ела — рече й той.

Тя го последва като сомнамбул. Невидим слуга плъзна встрани преградата в дъното на стаята и те влязоха в друго помещение. Вътре брачното ложе вече беше приготвено, застлано с копринени завивки. Стаята бе наситена с тежък аромат. Преградите се затвориха и те отново бяха сами.

— Няма защо да се тревожиш, излишно е — каза Фудживара. — Или може би съм те преценил погрешно и онова, което изпитваш, е разочарование.

За първи път тя усети жилото на презрението му. Той бе разтълкувал правилно състоянието й, бе отгатнал желанието й. Заля я гореща вълна.

— Седни — рече той. Тя се отпусна на земята, като нарочно не вдигаше поглед. Той също седна и постави ковчежето помежду им. — Трябва да прекараме известно време заедно. Чиста формалност — Каеде не отвърна, тъй като не знаеше какво да каже. — Говори — нареди той. — Разкажи ми нещо интересно или забавно.

Изглеждаше абсолютно невъзможно. Накрая тя попита:

— Може ли да задам на владетеля Фудживара един въпрос?

— Може.

— Какво да правя тук? Как да прекарвам дните си?

— В дейности, които са обичайни за жените. Риеко ще ти обясни.

— Може ли да продължа обучението си?

— Мисля, че образоването на едно момиче е грешка. То явно не е усъвършенствало характера ти. Но можеш да четеш по малко… Конфуций например.

Вятърът задуха по-силно. Тук, в средата на къщата, те бяха защитени от пълната му мощ, но дори и при това положение гредите и колоните се заклатиха и покривът заскърца.

— Може ли да видя сестрите си?

— Когато владетелят Араи приключи кампанията си срещу Отори, след около година може да отидем в Инуяма.

— А позволено ли ми е да им пиша? — Каеде усещаше как в гърдите й се надига гняв, задето бе принудена да моли за подобни услуги.

— Ако показваш писмата си на Оно Риеко.

Пламъчетата на лампите примигваха на течението, а вятърът отвън стенеше с почти човешки глас. Каеде внезапно си спомни за слугините, с които спеше в имението на Ногучи. В такива бурни нощи, когато вятърът не позволяваше на никого да заспи, те се плашеха една друга още повече, като си разказваха истории за призраци. Сега имаше чувството, че чува същите призрачни вопли, които си бе представяла тогава в многогласната реч на вятъра. Историите на прислужниците до една бяха за момичета, убити несправедливо или сложили край на живота си от любов, изоставени от своите любими, предадени от своите съпрузи, убити от своите господари. Техните гневни ревниви духове зовяха за справедливост от света на сенките. Тя потръпна.

— Студено ли ти е?

— Не, мислех си за призраци. Може би някой ме е докоснал. Вятърът се засилва. Тайфун ли е?

— Да, струва ми се.

„Такео, къде си?, изстена мислено тя. Някъде навън ли си в това време? Мислиш ли за мен в този момент? Твоят дух ли витае зад мен, карайки ме да треперя?“

Фудживара я наблюдаваше.

— Едно от нещата у теб, които ме изпълват с възхищение, е, че не показваш страх. Не се плашиш нито от земетресение, нито от тайфун. В такива моменти повечето жени изпадат в паника. Разбира се, това изглежда по-женствено, а и твоята смелост те отведе твърде далеч. Трябва да бъдеш предпазвана от нея…

„Никога не бива да разбере от какво най-много ме е страх, колко треперя да не би да науча за смъртта на Такео, Аи или Хана“, помисли си тя.

Фудживара се приведе леко напред и с бледа дългопръста ръка й посочи да погледне ковчежето.

— Донесъл съм ти сватбен подарък — той отвори капака и извади от вътре обвит в коприна предмет. — Не очаквам да си запозната с подобни рядкости. Някои от тях са от дълбока древност. Колекционирам ги от години… — той постави предмета на пода пред нея. — Можеш да го видиш, след като си тръгна.

Каеде погледна предпазливо увитата вещ. Тонът му бе предупреждение, че той се наслаждава на някаква жестока шега за нейна сметка. Нямаше представа, какво можеше да е — може би статуетка или стъкленица с парфюм.

Вдигна очи към лицето му и видя леката усмивка, която играеше върху устните му. Нямаше нито оръжия, нито защита срещу него, разполагаше единствено със своята красота и кураж. Остави погледа й да се плъзне покрай него, спокойна и неподвижна.