Възмездието

— Пожертвах Шигеру, като го предадох на Кикута в името на съюза. Сега те ми отнеха и дъщерята — и отново млъкна.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Момчето е мой внук… единственият, когото ще имам. Трудно ми е да приема, че е безвъзвратно загубен за клана Муто. Предполагам, че и баща му ще прояви някакъв интерес към него, доколкото познавам Такео. Казах вече, че няма да се опитвам да убивам Такео; това отчасти е причината, поради която се крия тук цяло лято. Сега ще отида по-далеч: искам фамилията Муто да постигне споразумение с Такео, да сключи примирие с него.

— И да тръгнем срещу Кикута?

— Никога повече няма да действам в съюз с тях. Ако Такео може да ги унищожи, ще направя всичко, което е по силите ми, за да му помогна.

Тя видя нещо в изражението му и разбра, че той се надява Такео да му предостави отмъщението, за което жадуваше.

— Решил си да унищожиш Племето — прошепна тя.

— Ние вече се самоунищожаваме — каза той мрачно. — Освен това всичко около нас се променя. Мисля, че се намираме в края на една ера. Когато тази война приключи, победителят ще управлява Трите провинции. Такео иска да получи наследството си и да накаже чичовците на Шигеру, но който и да оглави клана Отори, ще трябва да се сражава с Араи — Отори или ще победят, или ще бъдат разбити и напълно унищожени, тъй като няма да настъпи мир, докато те едва се удържат на границата.

— Изглежда, Кикута подкрепят владетелите Отори против Такео?

— Да, чух, че лично Котаро е пристигнал в Хаги. Мисля, че в края на краищата Араи няма да постигне успех срещу клана Отори. Те имат известни законни основания да претендират за Трите провинции по силата на потомствената си връзка с двора на императора. Джато — мечът на Шигеру — е бил изкован и дарен в знак на признание на това още преди стотици години — той замълча и устните му се изкривиха в лека усмивка. — Но мечът намери Такео. Не отиде при Шоичи или при Масахиро — обърна се към нея и се усмихна още по-широко. — Ще ти разкажа една история. Може и да знаеш, че се запознах с Шигеру по време на битката при Яегахара. Бях двайсет и пет годишен, а той — сигурно на деветнайсет. Работех като шпионин и таен пратеник на Ногучи, които тогава бяха съюзници на Отори. Вече знаех, че по време на битката ще преминат на противниковата страна и ще застанат срещу доскорошните си съюзници, предоставяйки победата на Ийда и причинявайки смъртта на хиляди. Винаги съм се пазел от оценки в нашия занаят, но дълбочината на това предателство предизвика любопитството ми. Има нещо отвратително в осъществяването на един подобен акт и аз обичам да го наблюдавам. Исках да видя лицето на Отори Шигемори, когато Ногучи се обърнеха срещу тях. Така че с този доста низък мотив се озовах в разгара на битката. Повечето време бях невидим. Трябва да заявя, че има нещо изключително вълнуващо да се намираш в центъра на едно сражение, при това неуловим за сетивата на другите. Съзрях Шигемори; зърнах изражението на лицето му в мига, когато осъзна, че всичко е загубено. Видях го да рухва. Мечът му, който бе добре известен и мнозина желаеха, излетя от ръката му в момента на смъртта му и падна в краката ми. Аз го вдигнах. Той сякаш залепна в дланта ми, все още топъл от ръката на своя господар. Каза ми, че трябва да го пазя и да открия истинския му собственик.

— Проговорил ти е?

— Само така мога да опиша усещането. След като Шигемори умря, Отори изпаднаха в безумно отчаяние. Битката се вихреше още няколко часа, които аз прекарах в дирене на Шигеру. Познах го — бях го виждал веднъж, няколко години по-рано, докато тренираше в планината с Мацуда. Но отидох при него едва когато сражението свърши. Хората на Ийда вече го диреха навсякъде. Ако го обявяха за убит в сражението, това щеше да е удобно за всички.

Открих го до малък извор. Беше сам и се готвеше да отнеме собствения си живот. Тъкмо отмиваше кръвта от лицето и ръцете си и парфюмираше косите и брадата си. Беше смъкнал шлема си и бе разхлабил бронята си. Изглеждаше толкова спокоен, все едно се канеше да се окъпе в извора. Мечът ми каза: „Това е моят господар“; тогава аз извиках: „Владетелю Отори!“ И когато Шигеру се обърна, му позволих да ме види и му подадох меча. „Джато“, възкликна той развълнувано, пое го с две ръце и се поклони дълбоко. После се взря в острието, отмести поглед към мен и, изглежда, излезе от транса, в който се намираше. Казах му нещо в смисъл: „Не се самоубивайте“ и после мечът заговори чрез мен: „Живейте и отмъстете.“ Тогава той се усмихна и скочи на крака, стиснал оръжието в ръка. Помогнах му да се измъкне и го отведох в къщата на майка му в Хаги. Когато стигнахме там, вече се бяхме сприятелили.

— Често съм се питала как сте се запознали… — рече Шизука. — Значи ти си спасил живота му.

— Не аз, а Джато. Това е начинът, по който мечът преминава от ръка в ръка. Такео го притежава, защото Юки му го даде в Инуяма. И заради непокорството й оттогава Кикута започнаха да се съмняват в нея.

— Колко странни са пътищата на съдбата — рече тихо Шизука.