Възмездието

— Да, съществува някаква връзка между всички нас, на която не можем да противостоим. Чувствам, че трябва да действаме заедно с него, и то най-вече защото Джато избра Такео чрез моята дъщеря. Освен това така ще мога да изпълня обещанието си никога да не му вредя и вероятно отчасти да изкупя вината си заради ролята, която изиграх в смъртта на Шигеру — той замълча за момент и после добави с глух глас: — Представям си израза на лицето му, когато двамата с Такео не се върнахме в Инуяма онази нощ, и това изражение ми се явява насън.

Няколко мига и двамата останаха безмълвни. Внезапна светкавица озари стаята и Шизука чу как в планината изтрещя гръмотевица. Кенджи довърши:

— Надявам се, че кръвта ти на Кикута няма да те отдели от нас.

— Не, решението ти ми носи облекчение, защото означава, че мога да остана вярна на Каеде. Съжалявам, но никога не бих сторила нещо, което би могло да навреди на когото и да е от двамата.

Признанието й го накара да се усмихне.

— Винаги съм си го мислел. Не само заради обичта ти към Каеде… наясно съм с това, колко силни бяха чувствата ти към Шигеру и към владетелката Маруяма, както и с ролята, която изигра в съюза с Араи — Кенджи я гледаше изпитателно. — Шизука, ти не изглеждаше истински изненадана, когато ти казах за архива на Шигеру. От известно време се опитвам да определя кой може да е бил неговият информатор в Племето.

Тя се разтрепери против волята си. Нейното непокорство… предателство, ако трябваше да бъде наречено подобаващо… предстоеше да бъде разкрито. Не можеше дори да си представи какво щеше да й стори Племето.

— Ти си била, нали? — продължи Кенджи.

— Чичо… — започна тя.

— Не се тревожи — побърза да я успокои той. — Никога няма да говоря за това с друг човек. Но искам да разбера защо.

— Беше след Яегахара — рече тя. — Както знаеш, аз предоставих информацията на Ийда, че Шигеру търси съюз със Сейшуу. Шигеру се бе доверил на Араи и аз предадох информацията нататък. Причината Тохан да постигнат своя триумф бях аз, заради мен десет хиляди загинаха на бойното поле и после още неясно колко — от изтезания и глад. Наблюдавах Шигеру през следващите няколко години и бях обзета от възхищение заради неговото търпение и сила на духа. Струваше ми се единственият добър човек, когото бях срещала някога, а главната роля в неговото поражение бе моя. Затова реших да му помогна, като своеобразно обезщетение. Той ми задаваше много въпроси за Племето и аз му разказах всичко, което можах. Не беше трудно да го запазя в тайна — обучена съм за това — млъкна за момент и после добави: — Опасявах се, че ще се разгневиш.

Той поклати глава.

— Би трябвало, предполагам. Ако бях разбрал по-рано, щях да издам заповед за твоето наказание и смърт — той я наблюдаваше с възхищение. — Наистина си надарена с безстрашието на Кикута. Всъщност аз съм доволен, че си сторила онова, което си сторила. Помогнала си на Шигеру, а сега това наследство закриля Такео и може дори да представлява обезщетение за собственото ми предателство!

— Ще заминеш ли при Такео?

— Надявах се на малко повече вести. Кондо трябва да се върне скоро. Иначе, да, ще отида в Маруяма.

— Проводи пратеник. Нека ида аз. Твърде опасно е да отидеш лично. Но дали Такео ще се довери на някого от Племето?

— Може би ще отидем двамата. И ще вземем синовете ти.

Шизука впери поглед в него. Край главата й бръмчеше комар, но тя не махна с ръка да го прогони.

— Момчетата ще бъдат нашата гаранция пред него — рече Кенджи тихо.

Отново проблесна светкавица; този път гръмотевицата отекна по-близо. Внезапно плисна дъжд. Рукна от стрехите и откъм градината се разнесе мирис на мокра пръст.

Бурята вилня над селото в продължение на три-четири дни. Преди завръщането на Кондо пристигна друго съобщение от някакво момиче от фамилията Муто, което работеше в резиденцията на владетеля Фудживара на юг. Беше кратко и тревожно, без да съдържа подробностите, които те искаха да знаят, написано набързо и явно под заплахата на някаква опасност, и гласеше само че Ширакава Каеде се намира в къщата и е омъжена за владетеля Фудживара.

— Какво са й сторили този път? — възкликна Кенджи, когото гневът бе извадил от унинието на скръбта.

— От самото начало знаехме, че бракът й с Такео няма да бъде приет радушно — рече Шизука. — Предполагам, че Фудживара и Араи са уредили това помежду си. Владетелят Фудживара искаше да се ожени за нея още преди заминаването й през пролетта. Опасявам се, че аз я подтикнах да се сближи с него — представи си Каеде затворена в разкошната резиденция, спомни си жестокостта на благородника и й се прииска да бе действала другояче. — Не знам какво е станало с мен — каза тя на чичо си. — Преди време бях безразлична към всички тези неща. Сега установявам, че ме вълнуват дълбоко; изпитвам възмущение и ужас и съм преизпълнена със състрадание и към двамата.

— Още щом я видях за първи път, бях затрогнат от тежката участ на владетелката Ширакава — отвърна той. — Едва ли е възможно точно сега човек да не я жали дори повече.

— Как ли ще постъпи Такео? — запита се Шизука на глас.