Възмездието

— Ще започне война — предрече Кенджи. — И почти със сигурност ще бъде победен. Може да се окаже, че е твърде късно да сключим мир с него.

Шизука видя как скръбта отново обгърна чичо й. Страхуваше се, че той наистина щеше да последва дъщеря си в смъртта, и се постара да не го оставя сам.

Мина още седмица преди Кондо най-после да се върне. Времето се бе оправило и Шизука бе отишла в светилището да се помоли отново на божеството на войната да закриля Такео. Тя се поклони на изображението, стана и плесна три пъти с ръце, молейки се освен това, макар и без особена надежда, Каеде да бъде спасена. Когато се обърна, за да си тръгне, пред нея сияещ изникна Таку, току-що излязъл от състояние на невидимост.

— Ха! — извика той победоносно. — Този път не ме усети.

Тя бе удивена, защото нито го бе чула, нито бе различила очертанията му.

— Браво!

Таку се усмихна доволен.

— Кондо Киичи се върна. Чака те. Чичо иска да чуеш какви вести е донесъл.

— Гледай да не ги чуеш и ти — подразни го тя.

— Аз обичам да чувам разни неща — отвърна той. — Харесва ми да знам тайните на всички.

Хукна пред нея нагоре по прашната уличка, като ставаше невидим всеки път, когато преминаваше от слънце на сянка. „За него всичко това е просто игра, помисли си тя, както навремето беше за мен. Но в един момент миналата година вече не беше така. Защо? Какво стана с мен? Дали не е, защото познах страха? Страха да не загубя хората, които обичам?“

Кондо седеше с чичо й в главната стая на къщата. Тя коленичи пред тях и поздрави мъжа, който преди два месеца бе заявил желанието си да се ожени за нея. Виждайки го отново, вече знаеше, че не го иска. Щеше да намери някакво извинение, да се оправдае с лошо здраве. Лицето му бе отслабнало и измъчено, макар че поздравът му бе сърдечен.

— Съжалявам, че се забавих толкова — каза той. — В един момент вече смятах, че изобщо няма да се върна. Още щом пристигнах в Инуяма, бях задържан. Неуспешното нападение срещу теб бе докладвано на Араи и аз бях разпознат от хората, които дойдоха с нас в Ширакава. Очаквах да бъда екзекутиран. Но после се случи трагедия — избухна епидемия от едра шарка. Синът на Араи почина. Когато траурният период приключи, той прати да ме повикат и ме разпита подробно за теб.

— Сега отново проявява интерес към синовете ти — отбеляза Кенджи.

— Заяви, че ми бил длъжник, тъй като съм ти спасил живота. Пожела да се върна на служба при него и предложи да ми признае статута на воин по майчина линия и да ми дава възнаграждение.

Шизука погледна към чичо си, но Кенджи не каза нищо. Кондо продължи:

— Аз приех. Надявам се, че съм постъпил правилно. Разбира се, това ме устройва, след като понастоящем нямам господар, но ако фамилията Муто възразява…

— Можеш да ни бъдеш от полза там — рече Кенджи.

— Владетелят Араи сметна, че знам къде се намираш, и ме помоли да ти предам съобщението, че иска да види синовете си и теб, за да обсъдите формалностите по осиновяването им.

— Иска ли и възстановяване на връзката ни? — попита Шизука.

— Държи да се преместиш в Инуяма като майка на момчетата — не каза направо „и като негова любовница“, но Шизука схвана скрития смисъл.

Докато говореше, Кондо не прояви ни най-малък признак за гняв или ревност, но за момент върху лицето му се мярна иронично изражение. Разбира се, ако уредеше положението си в класата на воините, той можеше да сключи изгоден брак. Бе поискал брак с нея само докато все още нямаше господар.

Шизука не можеше да определи дали явният му прагматизъм по-скоро я ядосваше, или забавляваше. Нямаше намерение да прати синовете си на Араи или отново да дели с него ложе, нито да се омъжи за Кондо. Силно се надяваше Кенджи да не й нареди да стори което и да е от тях.

— Всички тези възможности трябва да се обмислят внимателно — отбеляза чичо й.

— Да, разбира се — отвърна Кондо. — Във всеки случай положението се усложни заради офанзивата срещу Отори Такео.

— Надявахме се да получим вести за него — измърмори Кенджи.

— Араи бил вбесен от брака. Незабавно го обявил за недействителен и пратил голяма войскова част при Фудживара. По-късно през лятото самият той се преместил в Кумамото, достатъчно близо, за да нанесе удар върху Маруяма. Последното, което научих, беше, че владетелката Ширакава се намирала в резиденцията на владетеля Фудживара и била омъжена за него. Била изолирана, на практика живеела като в затвор — той изсумтя шумно и отметна глава назад. — Зная, че Фудживара се смяташе сгоден за нея, но не биваше да действа по този начин. Наредил да му я доведат със сила; неколцина от хората й били убити, между тях и Амано Тензо, което е голяма загуба. Не беше нужно да постъпва така. Аи и Хана са заложници в Инуяма. Можеше да се преговаря и да не се стига до кръвопролитие…

Сърцето на Шизука се жегна от жалост към двете момичета.

— Ти видя ли ги там?

— Не, не беше позволено — той изглеждаше искрено разгневен заради Каеде и Шизука си спомни необичайната му привързаност към нея.

— А Такео? — попита тя.