Възмездието

— Само какъв глупак си, Отори! — кресна Араи насред тишината. — Аз ти нареждам да се ожениш, ти отказваш. Изчезваш за месеци, зарязвайки наследството си. Появяваш се отново и имаш дързостта да се ожениш за моя повереница, без да си поискал разрешението ми. Смееш да нападаш един благородник — владетеля Фудживара. Всичко това можеше да се избегне. Можехме да бъдем съюзници! — известно време продължи в същия дух, подчертавайки всяко изречение с пляскане на ветрилото в дланта си, все едно му се искаше да ме заудря по главата. Но гневът му не ме докосна отчасти защото се бях загърнал в мрак, отчасти защото чувствах, че е привиден. Не изпитах негодувание — той имаше пълно право да ми бъде ядосан. Чаках с лице, опряно о пода, да видя какво щеше да стори след това. Той се изчерпа откъм упреци и оскърбления и отново настъпи тишина. Накрая изсумтя: — Оставете ни. Ще говоря с Отори насаме.

Някой от лявата му страна прошепна:

— Мислите ли, че е разумно, господарю? Репутацията му…

— Не ме е страх от Отори! — кресна Араи в гневен изблик. Чух как мъжете напускат един по един и как Араи се изправя и слиза от подиума.

— Седни — ми нареди той.

Аз се подчиних, но без да вдигам поглед. Той коленичи, така че се озовахме коляно до коляно и можехме да говорим, без да ни чуват.

— Е, това свърши — каза той почти приветливо. — Сега можем да говорим за стратегия.

— Искрено съжалявам, задето оскърбих владетеля Араи — рекох.

— Добре, добре, каквото било, било. Моите съветници смятат, че трябва да ти наредя да се самоубиеш заради наглостта ти — за мое учудване той се засмя тихо. — Господарката Ширакава е красива жена. Сигурно е достатъчно наказание да я загубиш. Мисля, че мнозина ти завиждат, задето не се спря и стори онова, което те не посмяха. И оцеля, което куп мъже приемат за чудо, като се има предвид какво име си е спечелила. При все това жените са преходни; онова, което има значение, са властта… властта и отмъщението.

Аз се поклоних отново, за да не разкрия гнева, който повърхностните му думи предизвикаха у мен. Той продължи:

— Харесвам смелостта, Такео. Възхищавам се на онова, което стори за Шигеру. Преди много време му обещах, че ако се случи да умре, ще бъда твоя подкрепа. Яд ме е, както вероятно и теб, че чичовците му все още не са наказани. Вярно, разговарях с братята Мийоши, когато ми ги изпрати. Наистина Кахей е тук, при моите хора; можеш да се видиш с него по-късно. По-младият все още е в Инуяма. Научих от тях как си надхитрил основната армия на Отори и как мнозина в клана са на твоя страна. Битката при Асагава си я биваше. Нариаки ме дразнеше и бях доволен, че е отстранен. Минахме през Маруяма и видяхме какво си свършил там, а Кахей ми каза какви действия си предприел срещу Племето. Добре си научил уроците на Шигеру. Той би се гордял с теб.

— Не заслужавам похвалата ви — рекох. — Ще отнема живота си, ако го желаете. Или ще се оттегля в манастир… в Тераяма например.

— Да, знам че можеш да го сториш — отвърна той сухо. — Наясно съм с репутацията ти. Предпочитам да се възползвам от нея, вместо да те тикна в някой храм, предизвиквайки всички бунтари от Трите провинции — и добави небрежно: — Можеш да се самоубиеш, ако искаш. Това е твое право като воин и аз няма да те спирам. Но много повече бих желал да се сражаваш редом с мен.

— Владетелю Араи.

— Всички в Трите провинции вече ми се подчиняват освен владетелите Отори. Искам да се разправя с тях преди зимата. Основната им армия все още е пред портите на Ямагата. Смятам, че могат да бъдат победени, но тогава ще се оттеглят в Хаги, а се говори, че градът не може да бъде превзет чрез обсада, особено след падането на снеговете — той впери в мен изпитателен поглед. Запазих безстрастно изражение с отвърнати очи. — Имам два въпроса към теб, Такео. Как успя да откриеш членовете на Племето в Маруяма? Освен това беше ли замислил отстъплението си към крайбрежието? Смятахме, че сме те подмамили в капан, но ти се движеше твърде бързо, все едно го беше планирал предварително.

Аз вдигнах глава и за миг срещнах погледа му.

— Приемам предложението ви за съюз — рекох. — Ще ви служа вярно. В замяна, доколкото разбирам, вие ме признавате като законен наследник на клана Отори и ще ме подкрепите да си получа обратно наследството в Хаги.

Той плесна с ръце и когато на вратата се появи един слуга, нареди да донесат вино. Не му казах, че никога не бих се отказал от Каеде и че без съмнение той не е особено откровен с мен, но двамата пихме тържествено за нашия съюз. Бих предпочел нещо за ядене, дори чай. Виното подпали стомаха ми като огън.

— Сега можеш да отговориш на въпросите ми — каза Араи.

Разказах му за архива на Шигеру, предоставящ подробности за Племето, и как го бях получил в Тераяма.

— Къде е сега? В Маруяма ли?

— Не.

— Къде, тогава? Няма ли да ми кажеш?

— В момента не е у мен, но зная къде се намира. А и нося по-голямата част в главата си.

— Значи затова си успял да постигнеш такъв успех.