Законът на невинността

— Казал е на хазяйката си, че е работил в рафинерията „Биогрийн“ близо дома му в Сан Педро. Не можахме да потвърдим това.

— Опитахте ли?

— Отидохме до „Биогрийн“. Те нямаха в документацията си служител на име Уолтър Ленън или Самюъл Скейлс. Началникът „Човешки ресурси“ не разпозна на снимката Сам Скейлс.

— И оставихте всичко така?

— Да.

— Знаете ли с какво се занимава „Биогрийн“?

— Това е рафинерия. Рециклират олио. Произвеждат екологично гориво.

— А дали рециклират и лой?

Друкър се поколеба, когато си даде сметка, че току-що е стъпил в капан.

— Не знам — каза накрая.

— Не знаете — повторих. — Питахте ли?

— Говорихме с началника „Човешки ресурси“. Съмнявам се, че тя знаеше отговора на този въпрос.

Почти се усмихнах. Друкър правеше впечатление на човек, който се отбранява и се опитва да ме напада заради очевиден недостатък на разследването.

— Благодаря, детектив — казах. — Може ли да ми кажете дали някога сте чували фразата „да обезкървиш звяра“?

Друкър отново мисли дълго.

— Бих казал, че да.

— Тогава да продължим нататък. — Можете ли да кажете на съдебните заседатели каква роля играе Луис Опаризио в този случай?

— Ъ, не, не мога.

— Знаете ли това име?

— Да, чувал съм го.

— В какъв контекст?

— Изникна в това дело. Свидетел го спомена вчера, а преди това хора говореха за методите за отвличане на вниманието, които бихте използвали и за които би трябвало да съм готов.

— Е, не бих искал да ви отвличам вниманието, детектив, затова да продължим нататък. Можете ли да кажете на заседателите дали проверихте криминалното досие на Сам Скейлс, след като го идентифицирахте като жертвата?

— Да, разбира се.

— И какво открихте?

— Че има дебело досие като измамник. Но вие знаете това.

Друкър вече ставаше кисел, но това бе добре за мен. Означаваше, че го изнервям. Това не беше зле.

— Можете ли да споделите със съдебните заседатели подробности от последния му арест?

Друкър отвори делото.

— Арестуван е за измамна схема за събиране на средства по интернет за жертви на стрелбата по време на музикалния фестивал в Лас Вегас — каза Друкър. — Осъден е и…

— Нека ви спра тук, детектив — прекъснах го. — Питах за последния път, когато Сам Скейлс е бил арестуван, не осъден.

— Това е едно и също. Случаят в Лас Вегас.

— Ами арестът му единайсет месеца преди смъртта му във Вентура?

Друкър погледна делото пред себе си, после каза:

— Нямам нищо за това.

Отворих папката, която ми бе дала Маги. Мигът беше безценен. Знаех, че ще нанеса нов удар на домакините — силен удар, — а всеки адвокат се наслаждава на такива мигове.

— Ваша чест, може ли да се приближа към свидетеля? — попитах.

Съдията ми разреши и аз пристъпих напред с доклада от ареста, който ми бе пъхнат от неизвестен човек под вратата. Подадох копие на съдията, после и на Дейна Бърг, преди да оставя трето копие пред Друкър. Докато се връщах към катедрата, небрежно проверих публиката, тайно кимнах на дъщеря си и погледнах зад нея към задния ред. Видях агент Дон Рут. Погледите ни се срещнаха за миг, преди да се обърна пак към Друкър. Знаех, че трябва да действам бързо, защото след като Бърг установеше, че копието от доклада за ареста не е споделено от защитата преди това, щеше да направи панаир.

— Какво е това, детектив Друкър? — попитах.

— Прилича на доклад от арест на шерифската администрация от окръг Вентура — каза той.

— И кой е арестуваният?

— Сам Скейлс.

— Кога и за какво е арестуван?

— Първи декември две хиляди и осемнайсета, за измама с набиране на средства по интернет за жертви на стрелбата в бар в Агура Хилс.

— Това е стандартен формуляр за адрес, нали?

— Да.

— В долната му част има поредица кутийки, които трябва да се отбележат. Какво показват те?

Погледнах към масата на обвинението. Човекът с папийонката преглеждаше документите.

— На едната е отбелязано „междущатска измама“ — каза Друкър.

— А какво означава отбелязването на ФБР-ЛА? — попитах бързо.

— Че подразделението на ФБР в Лос Анджелис е уведомено за ареста.

— Защо този арест не се е появил, когато сте проверявали криминалното досие на Сам Скейлс?

— Вероятно не е бил обвинен и арестът не е вкаран в компютъра.

— Защо се е случило това?

— За това ще трябва да попитате шерифите във Вентура.

— Това ли ще видим, ако някой, който е бил арестуван, се е съгласил да сътрудничи?

— Както казах, ще трябва да питате Вентура за това.

Погледнах пак към обвинението. Човекът с папийонката сега шепнеше на Бърг.

— Това не е ли стандартна процедура на полицията? — попитах. — Да арестува някого за престъпление, за да има с какво да го манипулира, за да сътрудничи за по-голямо разследване на по-едра риба?

— Не знам нищо за този арест — отвърна Друкър раздразнено. — Трябва да питате Вентура. Това е техен случай.

С периферното си зрение забелязах, че Бърг става, за да възрази.

— Сам Скейлс е бил информатор на ФБР, нали, детектив Друкър? — попитах.

Преди Друкър да отговори, Бърг възрази и помоли за съвещание. Съдията погледна часовника в дъното на залата и реши да даде почивка. Каза, че ще изслуша възраженията на Бърг в кабинета си по време на почивката.