Законът на невинността

— Вие сте умен юрист — каза Уорфийлд. — Ще намерите начин.

Този отговор остави Маги без думи.

— Мисля, че приключихме — каза Уорфийлд. — Да подновим заседанието. Господин Холър, можете да продължите с разпита на детектива.

— Ваша чест — отвърнах, — мисля, че приключих с детектива, и съм готов да продължа нататък.

— Добре — каза Уорфийлд. — Госпожице Бърг, можете да зададете своите въпроси, ако искате. Заседанието започва след десет минути.

Излязохме от кабинета и се върнахме в залата, Бърг кисело следваше Маги, а аз — пристав Чан, такова бе изискването, тъй като бях задържан.

— Надявам се, че ще можеш да се гледаш в огледалото след това — каза Бърг на гърба на Маги.

Маги се обърна, без да спира, и отвърна:

— Надявам се ти да можеш.

Когато заседанието бе подновено, Бърг имаше няколко въпроса към Друкър, но бягаше от ареста във Вентура и само поиска пояснения за предишните отговори на детектива. Междувременно Маги излезе в коридора, за да каже на детектив Раунтрий, че е бил път от Вентура напразно, и да подготви Арт Шулц и да го въведе, когато Друкър приключи.

По предварителна преценка Шулц щеше да е свидетел на Маги. Исках да го разпита като прокурор и да използва Шулц, за да представи подробности за престъплението, което смятах, че е в сърцето на този случай.

Шулц беше троянски кон. Бе включен в списъка със свидетелите като пенсиониран биолог от Агенцията за опазване на околната среда, който щеше да говори за субстанцията, намерена под ноктите на жертвата. Това го правеше да изглежда незначителен. Надявахме се, че сътрудниците на Бърг няма да си направят труда да го проверят, или пък ще са заети с други приоритети, за да говорят с него преди да свидетелства. Това бе проработило и сега той щеше да седне на свидетелската банка, където Маги щеше да го използва като стълб, който да подпре тезата на защитата.

Шулц изглеждаше като млад пенсионер, вероятно за да направи кариера като вещо лице по дела, свързани с Агенцията за опазване на околната среда. Беше някъде към петдесет и пет, спретнат и във форма, с хубав тен. Носеше очила с метални рамки, видях и венчална халка на ръката му, когато я вдигна, за да се закълне да казва истината и само истината.

— Добро утро, господин Шулц — започна Маги. — Може ли да започнем, като кажете на съдебните заседатели кой сте и какво работите?

— Женен съм от двайсет и осем години, баща на две деца, едното в колеж, другото живее самостоятелно. Живея в Солт Лейк Сити — каза Шулц. — Оттеглих се преди три години след трийсет години работа за Агенцията за опазване на околната среда, където бях в отдела за налагане на наказания и работех най-много на запад, последното ми назначение беше в Солт Лейк.

— Биолог ли сте по образование?

— Да. Имам дипломи от Университета на Невада в Лас Вегас и Университета на Сан Франциско.

— И бяхте помолен да анализирате материала, намерен под ноктите на жертвата от това дело, нали така?

— Да, точно така.

— И какво открихте за този материал?

— Съгласен съм със заключенията на съдебния лекар, че това е смесица от материали. Това е пилешка мазнина и зеленчуково олио. Малък процент захарна тръстика. Наричаме го заготовка. В общи линии това е ресторантска мазнина.

— Когато казвате „ние“, господин Шулц, какво имате предвид?

— Моите колеги от Агенцията за опазване на околната среда.

— И занимавали ли сте се в Агенцията с тази заготовка или ресторантска мазнина?

— Да. Бях назначен в отдел за налагане на правилата на Агенцията за програмата за биогорива. Тази програма е за възобновяеми горива — рециклиране на заготовка в биодизел. Това е програма, целяща да намали националната зависимост от петрол от Близкия изток.

— И защо е имало нужда от налагане на правилата?

Бърг стана, за да възрази, разпери ръце и показа, че е озадачена какво общо има тази линия на разпита с настоящото дело.

— Ваша чест — отвърна Маги, — моля съда за снизхождение. Съвсем скоро ще стане напълно ясно какво общо има това с убийството на Сам Скейлс.

— Продължете, госпожо Макфърсън, но побързайте — каза Уорфийлд. — Свидетелят може да отговори на въпроса.

Маги повтори въпроса. Бях се настанил така, че да виждам повечето съдебни заседатели. Засега никой не изглеждаше скучаещ, но отивахме към етап, когато разстоянията между стъпките на защитата ставаха по-големи. Имахме нужда от пълното внимание и търпение на заседателите.

— Налагането на правилата е необходимо, защото където има пари, там винаги има и измама — каза Шулц.

— Да не би да говорите за държавни пари? — попита Маги.

— Да. Държавни субсидии.

— Как работи това? Имам предвид измамата.