Законът на невинността

— Това е скъп процес. Гориво от отпадъци, заготовка, както искайте го наричайте, но то трябва да се събира, преди да попадне в рафинерията. Не го копаете от земята като петрола. Събира се в центрове за рециклиране, превозва се с цистерни до рафинерията, след това се обработва, продава и транспортира до клиента. За да насърчи преминаването на рафинериите на биогориво, правителството създаде програма за субсидиране. В общи линии държавата плаща на производителите два долара на барел за производството на биогориво.

— Какво имате предвид, когато става въпрос, да речем, за цистерна, пълна с възобновяемо гориво?

— В една цистерна има около двеста барела. Така че това са четиристотин долара, платими на рафинерията за всяка цистерна.

— И тука стават измамите, така ли?

— Да. Последният ми голям случай беше в Илай, Невада. Там има рафинерия. Бяха направили схема, вкарваха и изкарваха едно и също гориво от предприятието. Имаха цяла армия цистерни, които влизаха и излизаха с един и същ товар. Само сменяха етикетите. Пише, че влиза „заготовка“ и излиза „биодизел“. Но това е същото вещество и така събираха по четиристотин долара за цистерна. Имаха двайсет и пет цистерни и взимаха от държавата по сто хиляди долара на седмица.

— Колко дълго е продължило това?

— Около две години, преди да ги хванем. Правителството изгуби девет милиона от тази сделка.

— Имаше ли арести и дела?

— ФБР се намеси и затвори предприятието. Имаше арести и някои хора отидоха в затвора, но така и не хванаха главния играч.

— И кой бе той?

— Неизвестен. ФБР ми казаха, че предприятието се е управлявало от мафията в Лас Вегас. Използвали подставено лице, за да купи рафинерията, и след това измамата започнала. Схемата си има име. Нарича се „обезкървяване на звяра“.

— Знаете ли защо се казва така?

— Казаха ми, че американското правителство е звярът. И той бил толкова голям и имал толкова много пари, че никога нямало да забележи, ако му източват малко кръв чрез измама.

Бърг пак се изправи.

— Възражение, ваша чест! Това е интересна история, но как е свързана с това, че Сам Скейлс е бил намерен застрелян в гаража и в багажника на колата на обвиняемия?

Нямаше как да не се възхитя на Бърг, че спомена два ключови елемента на делото във възражението си и напомни на съдебните заседатели да не отделят очи от най-главното.

— Това е въпросът, госпожо Макфърсън — каза Уорфийлд. — Трябва да призная, че все повече се уморявам, докато чакам връзката.

— Ваша чест, само още няколко въпроса и ще стигнем дотам — отвърна Маги.

— Добре — каза Уорфийлд. — Продължете.

Чух тихото тупване на вратата на залата, обърнах се и видях, че агент Рут си е тръгнала. Предположих, че знае какъв ще е поне единият от двата последни въпроса към Шулц.

— Господин Шулц, казахте, че това е бил последният случай, по който сте работили продължи Маги. — Кога беше това?

— Ами — започна Шулц, след като помълча, за да си спомни подробностите. — Доколкото знам, измамата е започнала през 2015 година, а ги хванахме и затворихме две години по-късно. Делата срещу някои от играчите на по-ниско ниво бяха след като се пенсионирах.

— Добре, казахте, че когато измамата е била разкрита, сте уведомили ФБР. Нали така?

— Да, ФБР поеха нещата.

— Помните ли имената на агентите, които се занимаваха с разследването?

— Имаше много агенти, но двама ръководеха разследването оттук, от Лос Анджелис. Рик Айело и Дон Рут.

— А те казаха ли ви, че случаят, в който сте участвали, е уникален?

— Не, казаха, че това се случва в рафинерии из цялата страна.

— Благодаря ви, господин Шулц. Нямам повече въпроси.

49.

Показанията на Арт Шулц бяха ключови за делото, но най-вече последните му отговори наистина ни вкараха в играта. Той спомена агентите на ФБР поименно и това ни даде предимство, което искахме да използваме. След като Опаризио беше мъртъв, това можеше да е единственият ни шанс за оправдателна присъда.

Докато наблюдавах как Дейна Бърг провежда повърхностен кръстосан разпит на пенсионирания биолог от Агенцията за опазване на околната среда, Огнената Маги излезе в коридора с лаптопа си, за да напише съдебна заповед, която да представим на съдията. И щом Бърг приключи с Шулц, аз се изправих и казах, че защитата има нужда да се обърне към съдията без присъствието на съдебните заседатели и медиите. Съдия Уорфийлд обмисли молбата, след това неохотно прати заседателите на ранен обяд и покани юристите в кабинета си.

Както обикновено, заради това че бях арестуван, пристав Чан влезе с нас в кабинета и се настани до вратата.

— Госпожо съдия — казах, докато сядахме. — Може ли да помоля пристав Чан да застане от външната страна на вратата? Нищо лично към него, но това, което ще обсъдим, е доста чувствително.

Съдията дълго се взира в мен. Знаех, че няма нужда да ѝ се напомня за разпореденото от този съд разследване на незаконното подслушване и събиране на информация в институцията на Чан. Но преди тя да успее да каже нещо, Бърг възрази на молбата ми.