Законът на невинността

— Става въпрос за сигурност, ваша чест — каза тя. — Господин Холър може да е с най-изискания си костюм, но той все още е арестуван и обвинен в убийство. Не мисля, че трябва да остава без надзор от шерифската администрация. Лично аз няма да се чувствам сигурна, ако приставът е извън стаята.

Поклатих глава.

— Тя все още мисли, че искам да бягам — казах. — Два дни ме делят от оправдателна присъда по това дело и тя все още мисли, че планирам бягство. Показва, че няма никаква представа какво се случва.

Съдията вдигна ръка, за да ме прекъсне.

— Господин Холър, вече трябва да сте разбрал, че личните нападки няма да ви доведат доникъде в моя съд — каза тя. — Включително и в кабинета ми. Пристав Чан работи в моята зала от четири години. Имам му пълно доверие. Той остава, а казаното от вас няма да се появи никъде другаде, освен в официалния протокол.

След което кимна на секретарката, която бе на обичайното си място, и продължи:

— А сега, какво правим тук?

Кимнах на Маги.

— Госпожо съдия — каза тя, — току-що написах и изпратих заповед на вашия асистент за подпис. Това е молба за заповед за призоваване на агентите на ФБР, които току-що бяха назовани в съда, да дадат лично показания в залата.

— Чакайте — прекъсна я Уорфийлд.

Вдигна телефона на бюрото си, обади се на асистента си и му каза да разпечата три копия от заповедта на Маги и да ги донесе в кабинета. След това затвори и подкани Маги да продължи.

— Госпожо съдия, искаме да наредите на агента на ФБР Дон Рут да се яви в съда и да даде показания — каза Маги.

— Не подписах ли призовка до ФБР преди месец? — попита съдията.

— И те я пренебрегнаха, тъй както федералните институции могат да го правят и предпочитат да го правят — каза Маги. — Стандартна процедура при федералните. Затова искаме да издадете разпореждане, което трудно ще бъде пренебрегнато от главния прокурор и агент Рут, особено ако върви със заповед.

Тази последна част беше намек. Ако съдията издадеше разпореждане, можеше да покаже малко зъби. Главният прокурор можеше да го пренебрегне и да каже на агент Рут да не реагира. Но ако не го направеше и се стигнеше до заповед за арест, агент Рут и главният прокурор щяха да са уязвими и можеше да бъдат задържани, ако излезеха от федералната сграда и се озовяха на територия, където съдия Уорфийлд имаше юрисдикция. Може би беше дързък ход, но с Маги бяхме предположили, че съдия Уорфийлд е от тези, които биха се осмелили да го направят.

— Народът възразява — каза Бърг. — Всичко това е част от внимателно оркестриран опит за отвличане на вниманието на съдебните заседатели от доказателствата. Това е специалитет на господин Холър, ваша чест. Той го прави всеки път, на всеки процес. Няма да проработи, защото е измама. Наречете го измамата „обезкървяване на звяра“. Но няма нищо — нищо! — общо с доказателствата.

— Това не е отвличане на вниманието, госпожо съдия — намесих се аз, преди някой да успее да отговори. — Специални агенти Рик Айело и Дон Рут бяха назовани поименно от свидетел пред съдебните заседатели. Агент Рут беше в съдебната зала, за да следи делото. Всеки един от съдебните заседатели…

— Чакайте малко, господин Холър — каза Уорфийлд. — Знаете как изглежда агент Рут?

— Да — отвърнах. — Тя и Айело дойдоха в дома ми, когато екипът ми започна да рови за това. Те са агентите, които са отишли до Вентура, за да вземат Сам Скейлс от шерифа.

Правех просто информирано предположение, но ми се стори логично, след като бях сигурен, че докладът за ареста бе дошъл от Рут. Не се отказвах.

— Имената на Рут и Айело вече са включени в протокола и са произнесени пред съдебните заседатели — казах. — Те очакват да чуят поне единия от тях и защитата има право на техните показания.

— Те също така имат и името на Луис Опаризио — каза Бърг. — Ще видим ли и него?

Обърнах се към Бърг. Тя се хилеше самодоволно. Това бе грешка. Очевидно знаеше, че Опаризио е в списъка ни със свидетели и че Уорфийлд е подписала призовка от името на защитата за него. Но се издаде, когато показа, че вече знае и за смъртта му. Това означаваше, че прокуратурата е следила Опаризио повече, отколкото си мислех. Също така означаваше, че Бърг ни бе дебнала и бе готова да направи опит да спре появяването му или да го неутрализира, ако му бъде позволено да свидетелства. Грешката ѝ ми позволи да погледна зад завесата.

Всичко това очевидно бе убягнало на Маги заради напрежението и тя продължи с аргументите си.

— Ваша чест — каза тя. — Ваше задължение е да се погрижите обвиняемият да получи справедлив процес. Това не може да се случи без свидетелството на ФБР. Това е цялата ни теза. Единствената алтернатива е обвинението да бъде свалено.

— Да, как ли пък не — отвърна саркастично Бърг. — Това няма да се случи. Госпожо съдия, не можете да го направите. Това е гигантско отвличане на вниманието. Те просто искат да призоват ФБР, за да отвлекат вниманието на заседателите от истината. Не можете…