Читаем Законът на невинността полностью

Законът на невинността

— Това не е вярно. Не съм се направил на холивудска звезда. Сам спря да ми плаща. Това бе едното. Но истината е, че повече не можех да го правя. Той мамеше много хора, взимаше им парите, караше ги да се чувстват като глупаци. Него го кефеше, но на мен ми писна. Не можех да поема друго негово дело.

Нидерланд не отговори. Опитах отново. Исках да го спечеля, защото продължавах да мисля, че може да ми е от полза.

— Наистина ли щеше да ме убиеш? — попитах. — След като ти остават по-малко от две години?

— Не знам — отвърна Нидерланд. — Но щях да направя нещо. Бях бесен. Все още съм.

Кимнах. Усещах как температурата в стаята започва да спада.

— Ако това значи нещо, харесвах Сам — казах. — Той е ограбил много хора и ми бе трудно да приема това, но някак си все пак го харесвах. Просто трябваше да очертая граница, защото това, което правеше той, ми се отразяваше в медиите и у дома. А като добавим и това, че спря да ми плаща — ами това беше все едно да ме третира като глупаците, които обираше.

— Той прекали с гостоприемството на много хора — каза Нидерланд.

Виждах как се отваря врата за комуникация.

— Но не и с твоето? — попитах.

— Не, никога не съм го изоставял — каза Нидерланд. — И той никога не ме е изоставял. Имахме планове за времето, след като изляза оттук.

— Какви бяха те?

— Да направим един голям удар и след това да изчезнем.

— Какъв беше ударът?

— Не знам. Не че можеше да ми го разкаже в някое от писмата си. Всичко тук се следи — посетители, телефонни обаждания, писма. Дори не бива да контактуваш с бивши затворници, които са навън.

— Как комуникирахте?

Нидерланд поклати глава. Нямаше да ми каже.

— Виж, аз съм твой адвокат — подсетих го. — Можеш да ми кажеш всичко и не могат да ни подслушват, нито аз мога да го повторя някъде. Конфиденциално е.

Нидерланд кимна и се предаде.

— Пращеше ми писма — каза. — Преструваше се на вуйчо ми. Аз също му пишех.

Замълчах за известно време. Знаех, че следващият въпрос и отговорът му могат да променят всичко в това дело. Също така знаех, че когато хората си измислят, играят и дори мамят, поръсват историите си с истина. Нидерланд бе обещал на Хари Бош да съобщи име, ако го посетя в затвора. Може би това бе истината в неговата измама.

— Как е името на вуйчо ти? — попитах.

— Беше — поправи ме Нидерланд. — Мъртъв е. Уолтър Ленън. Брат на майка ми.

— Пращал ли си писма на Сам като на свой вуйчо?

— Разбира се. Че какво друго да правя тук?

— Помниш ли къде пращеше писмата?

— Имаше апартамент в гараж в Сан Педро. Но това бе преди три месеца, когато беше жив. Вероятно са му изхвърлили нещата на улицата.

— Помниш ли адреса?

— Да, днес прегледах няколко от писмата му. Адресът беше „Кабрило“ 2720. Казваше, че жилището е малко. Пестеше и щяхме да си вземем нещо по-голямо, когато изляза. Казваше, че ще си купим местенце.

Имах усещането, че Нидерланд говори за романтична връзка, без на практика да го изрича. Осъзнах, че никога не съм знаел сексуалната ориентация на Сам Скейлс, защото тя нямаше никакво значение за неговите престъпления или пък за нашите отношения на адвокат и клиент.

— Каза ли ти откъде идват парите, които пести?

— Каза, че работи на пристанището.

— Какво?

— Не каза, а и аз не съм питал.

За Сам работа означаваше измама. Запаметих името и адреса.

— Нещо друго, което мислиш, че би трябвало да знам? — попитах.

— Не, това е — отвърна той.

Реших, че трябва да защитя информацията, която току-що бях получил — поне докато не я проверим.

— Може да те посети детектив от полицията в Лос Анджелис — казах. — Те смятат, че аз съм убил Сам Скейлс, и само това ги интересува. Запомни, че не си длъжен да говориш с тях. Аз вече съм твой адвокат и можеш да ги препращаш при мен.

— Нищо няма да им кажа.

Кимнах. Точно това исках.

— Добре тогава — казах. — Ще тръгвам.

— А процесът ти? — попита Нидерланд. — Искаш ли да свидетелствам?

Не бях сигурен как бих могъл да го използвам в своя защита и дали ще мога да накарам съдията да го одобри. Връзка от разстояние между затвора и съда вероятно щеше да приспи съдебните заседатели. Стоеше и въпросът за конфликта на интереси. Нидерланд технически вече беше мой клиент — поне на хартия в затвора.

— Ще ти кажа допълнително — отвърнах.

Пак се изправих, готов да почукам на вратата.

— Наистина ли ще откриеш кой го е убил? — попита Нидерланд. — Или те интересува само да докажеш, че не си ти?

— Единственият начин да докажа, че не съм аз, е да докажа кой го е направил — казах. — Такъв е законът на невинността.