Законът на невинността

След първото заседание за липсващия портфейл на Сам Скейлс нещата се бяха променили бързо. Моят гняв за изчезналата улика и значението ѝ за делото сега бе потушен от откритията на екипа ми през последните четиридесет и осем часа. Смятах, че вече знам ключовата тайна от портфейла — самоличността, която Сам бе използвал през последната година от живота си. И сега не исках да споделям тази тайна с прокуратурата, докато не ми се наложи. Със сигурност не исках тя да бъде преследвана със съдебна заповед или по някакъв начин да продължи да бъде проблем. Това ме накара да вляза предпазливо в залата на съдия Уорфийлд, въоръжен с план да спечеля точки, но да не дърпам кучето за опашката.

Съдия Уорфийлд отново закъсня с цели десет минути за следобедното заседание. Това ми даде време да разкажа на Дженифър за сутрешните ни занимания. Тъй като тя бе регистрирана като мой адвокат, се чувствах по-комфортно да споделя с нея, а не със Сиско и Бош, какво съм открил и колко важно е то. Казах ѝ за статията в „Таймс“ за Солт Лейк Сити и че трябва да премълчим тази информация. Предупредих я да не разпечатва статията, ако я намери в архива на вестника.

— Ако е на хартия, трябва да я споделим — казах. — Така че, никаква хартия.

— Разбрах — отвърна Дженифър.

— Освен това в статията се разказва за свидетел на име Арт Шулц. Пенсиониран служител на Агенцията за опазване на околната среда. Трябва да го намерим и да го доведем като свидетел. Той ще е ключовата фигура.

— Но какво ще се случи, когато го включим в списъка със свидетелите? Прокуратурата ще го проучи и ще се досети накъде бием.

Списъците със свидетелите на двете страни трябва да бъдат споделени и съдът изисква кратко описание на това, за което ще свидетелства всеки от тях.

— Има начин да го заобиколим — казах. — Да го завоалираме. Свържи се с Шулц и вземи биографията му. Той е работил за Агенцията за опазване на околната среда и вероятно е завършил биология или нещо подобно. Включи го в списъка и кажи, че ще свидетелства за материалите, намерени под ноктите на жертвата. Той ще е нашият експерт по мазнината и вероятно ще мине под радара на прокуратурата. Но след като го изправим пред съда, ще го използваме да свърже субстанцията под ноктите със случващото се в „Биогрийн“.

— Рисковано е, но добре — каза Дженифър. — Ще поработя по това след заседанието.

Съдията излезе от вратата на кабинета си и седна на катедрата. Първо се извини за закъснението, обясни, че ежемесечният обяд на съдиите се е проточил. След това се захвана за работа.

— Продължаваме с молбата за задължително споделяне на улики, подадена от защитата, и доколкото си спомням, госпожице Бърг, ви помолих да проучите въпроса с липсващия портфейл и да докладвате пред съда. Какво открихте?

Бърг пристъпи към катедрата, за да се обърне към съда. Изглеждаше измъчена, докато нагласяваше микрофона.

— Благодаря, ваша чест — каза тя. — Накратко, портфейлът продължава да липсва. През последните два дни детектив Друкър проведе разследване и е тук, за да свидетелства, ако се наложи. Но портфейлът не беше намерен. Народът се съгласява, че видеодоказателството, представено от защитата в понеделник, е изчерпателно в това отношение — по всичко личи, че в задния джоб на жертвата е имало портфейл, когато тялото е намерено в багажника на колата на обвиняемия. Но той не е бил сред личните вещи, които по-късно са предадени на полицията в Съдебна медицина.

— Установихте ли кога е взет и от кого? — настоя Уорфийлд.

— Не, ваша чест — отвърна Бърг. — Процедурата изисква тялото да бъде транспортирано в Съдебна медицина, където да бъде поставено в подготвителната зала. Там се свалят дрехите и се събират вещите и трупът се приготвя за аутопсия, а вещите се запечатват и предават на полицията. В този случай специално тялото е било открито вечерта и затова не е било предадено в подготвителната зала до два през нощта. Това означава, че подготовката за аутопсията се е случила чак сутринта.

— Значи тялото е било безпризорно? — попита съдията.

— Не точно — каза Бърг. — Трябва да е било преместено в голяма хладилна камера, която е част от Съдебна медицина.

— Значи е било при другите трупове.

— Да, госпожо съдия.

— Не е било изолирано.

— Не повече от това, че е било в камера, до която има контролиран достъп.

— Детектив Друкър провери ли дали на мястото има камери за наблюдение?

— Провери и камери няма.

— Значи няма начин да разберем кой може да е получил достъп до камерата и да е взел портфейла.

— Засега е така.

— Засега? Мислите ли, че това ще се промени?

— Не, ваша чест.

— Какво Народът предлага да направя за това, госпожице Бърг?

— Ваша чест, Народът не извинява загубата на тази вещ. Но това е загуба, която се отразява еднакво и на двете страни. Нито Народът, нито защитата имат достъп до портфейла и информацията по делото, която се съдържа в него, ако има такава. Затова позицията на Народа е, че макар да поемаме отговорност за загубата, пораженията — ако има такива — са еднакви.

Уорфийлд смели тази информация, преди да отговори.