Законът на невинността

Стигнахме в Сан Педро в 9:30 следващата сутрин. Отидохме самостоятелно. Мен ме откара Бишоп, защото трябваше до един на обяд да съм в центъра за заседанието за липсващия портфейл. Бош дойде със стария си джип „Чероки“, а Сиско със своя „Харли“. Събрахме се пред къщата на „Кабрило“, за която ми бе казал Остин Нидерланд. На предната морава имаше знак „Апартамент под наем“. Почуках на вратата, отвори ми жена по халат. Вдигнах визитката си и започнах по сценария, който си бяха написал в главата по това, което знаех от Нидерланд.

— Здравейте, госпожо, аз съм Майкъл Холър, адвокат, свързан със ситуацията около наследството на Уолтър Ленън, тук сме, за да вземем собствеността му, която е оставил тук.

— Наследство? Това да не би да означава, че е мъртъв?

— Да, госпожо, господин Ленън почина в края на октомври.

— Никой не ни е казал. Помислих си, че просто е офейкал. Беше платил и за ноември, но после и декември мина, а от него нямаше ни вест, ни наем.

— Видях табелата отпред. Давате ли апартамента под наем?

— Разбира се. Той си тръгна и не плати.

— Вещите му още ли са там?

— Не, разчистихме. Нещата му са в гаража. Искахме да ги изхвърлим, но нали знаете какъв е законът. Трябва да изчакаме шейсет дни.

— Благодаря ви, че сте спазили закона. Имате ли нещо против да погледнем вещите му в гаража?

Тя не отговори. Затвори вратата наполовина, за да се пресегне към нещо зад нея. След това извади дистанционно, насочи го през вратата и го натисна.

— Третото паркомясто — каза тя. — Отворено е. На кашоните пише името му.

— Благодаря — казах. — Имате ли нещо против да огледаме и апартамента? Много набързо.

Тя се пресегна пак зад вратата и ми подаде ключ.

— Върнете го обаче.

— Разбира се — отвърнах.

— И не разхвърляйте. Изчистено е. Господин Ленън остави голяма бъркотия.

— Как така? Каква бъркотия?

— Сякаш бе минало торнадо. Счупени мебели, нещата му разхвърляни навсякъде по пода. Така че не ме питайте за депозита. Едва покри цялата тая бъркотия.

Започнахме с апартамента, който беше малко едностайно жилище на върха на стълбите, залепено за външната стена на гаража. Бе почистено и приготвено за новия наемател. Не очаквахме да намерим нещо от пръв поглед — особено след като от думите на хазяйката ставаше ясно, че вече е било претърсено. Но Сам Скейлс цял живот се бе занимавал с измами и имаше причини да крие неща на места, които едно бързо претърсване можеше и пропусне. Бош пое ръководството, тъй като имаше дългогодишен опит с обиски на домове на престъпници.

Бош бе донесъл малка кутия с инструменти. Първата му спирка беше кухнята, където методично провери под чекмеджетата, демонтира бордовете под шкафовете и погледна зад тях, разглоби вратата на хладилника и разгледа абсорбатора над печката. Когато си дадох сметка колко дълго може да продължи пълното претърсване, реших да сменя подхода. Оставих Бош в апартамента, а ние със Сиско отидохме в гаража. Трябваше да съм сигурен, че ще стигна в съда навреме.

Там, насред третото паркомясто, имаше две купчини от по четири кашона. Бяха запечатани и на всеки пишеше името на Ленън и датата 12.19 г. Сиско се зае с едната купчина, а аз — с другата.

В първия кашон, който отворих, имаше дрехи. На второто паркомясто в гаража имаше кола. Сложих дрехите на капака ѝ и ги прегледах една по една, пребърках джобовете, после ги върнах в кашона.

Вторият бе пълен с обувки, чорапи, бельо и нищо друго. Проверих щателно обувките и намерих чифт работни с връзки и мазни боклуци в грайферите. Напомниха ми за мазната субстанция, намерена под ноктите на Сам Скейлс.

Оставих обувките настрани и се обърнах да видя какво прави Сиско. В първите два кашона, които бе отворил, също имаше дрехи.

В третия кашон открих лични вещи, сред които тоалетни принадлежности, електрически будилник и няколко книги. Прелистих всяка и не намерих нищо скрито. Всичките бяха романи с изключение на една, която бе упътване от 2015 година за цистерна „Мак Пинакъл“. Това явно имаше връзка с „Биогрийн“, но не бях сигурен каква. Оставих упътването на капака на колата на второто паркомясто.

В четвъртия кашон имаше още от същото. Книги и лични вещи, машина за кафе и няколко чаши, увити в стари вестници. На дъното имаше неотворена поща, вероятно сложена за предпазване на крехката стъклена кана на кафемашината и чашите.

Пощата се състоеше най-вече от рекламни брошури, но имаше и телефонна сметка от „AT & T“ и неотворено писмо от Остин Нидерланд с обратен адрес в щатския затвор „Хай Дезърт“ в Невада. Върнах писмото от затвора неотворено в кашона. От разговора ми с Нидерланд бе станало ясно, че той не знае нищо за измамата, която бе движил Сам Скейлс. Не мислех, че писмото ще ни е полезно по някакъв начин. Но отворих телефонната сметка, за да видя дали в нея няма списък с номера. Оказа се само напомняне, че сметката не е платена. Имаше списък с ползваните от Сам Скейлс услуги, но не и списък с обаждания.