Законът на невинността

Скъпи Сам,

Това ще е последната кореспонденция от мен, а ти ще трябва да си намериш нов адвокат, който да се занимава с осъждането ти следващата седмица, ако не платиш хонорара, за който се договорихме на срещата ни на 11 октомври. Договорената сума, за да поема твоя случай, беше 100 хил. плюс разходи и 25 хил. за ангажирането ми. Споразумяхме се за това, независимо дали ще има съдебен процес или всичко ще се уреди извънсъдебно. След това всичко бе уредено извънсъдебно и е насрочена присъда. Дължиш ми остатъка от хонорара — 75 хил. долара.

Занимавал съм се и преди с твои дела и знам, че имаш съдебен фонд, с който да плащаш на адвокатите си за добрата работа, която те вършат за теб. Моля, плати тази фактура или смятай писмото за прекратяване на професионалните ни отношения, след което ще има и по-сериозни последствия.

Искрено твой,Р.р., Майкъл Холър.

— Лорна е писала това — прошепнах. — Не съм го виждал. Пък и нищо не означава.

Дженифър стана, за да протестира и попита:

— Ваша чест, ще позволите ли „воар дир“?

Това бе купешки начин да поиска да разпита свидетеля за произхода и адекватността на този документ.

— Позволявам — каза Уорфийлд.

— Детектив Друкър — започна Дженифър. — Знаете ли какво означава съкращението р.р.?

— Не точно.

— На латински е per procurationem, което означава, че е пратено от

негово име, но че лично той не го е подписвал.

— Но беше в папките на господин Холър.

— Какви доказателства имате, че това писмо изобщо е било изпратено?

— Предполагам, че е било изпратено. Иначе как господин Холър е очаквал да му бъде платено?

— Имате ли някакви доказателства, че господин Скейлс е получил това писмо?

— Отново — не. Но не това е важното за това писмо.

— А какво е важното за това писмо?

— Господин Холър казва, че знае, че Сам Скейлс има фонд, с който плаща на адвокатите си, и иска още 75 хиляди долара. Това е мотив за убийство.

— Предполагате ли, че господин Холър е знаел това, защото Сам Скейлс му е казал?

— Това би било логично.

— Дали Сам Скейлс е разкрил пред господин Холър къде държи този фонд и как да се получи достъп до него?

— Нямам представа, но би трябвало да е станало по конфиденциален начин между адвокат и клиент.

— Ако не можете да докажете, че Мики Холър е знаел къде Сам Скейлс е държал парите си, как можете да твърдите, че е убил Сам Скейлс заради парите му?

Бърг не издържа и стана.

— Възразявам, ваша чест! Това не е „воар дир“. Госпожица Арънсън иска представяне на доказателства на прокуратурата.

— Виждам какво прави, госпожице Бърг — отвърна Уорфийлд. — И тя доказа тезата си. Нещо друго, госпожице Арънсън?

Дженифър ме погледна и аз леко поклатих глава, за да ѝ напомня, че един адвокат винаги трябва да млъква, когато има предимство.

— Нямам повече въпроси засега, ваша чест — каза тя. — От свидетелството на детектива, както и от документа, става ясно, че той не е подписан или писан от господин Холър и няма връзка с това изслушване.

— Госпожо съдия, връзката е ясна — противопостави се Бърг. — Независимо дали е подписано или не от обвиняемия, то е било изпратено от неговата кантора и в него се споменава среща, на която той е присъствал. Очевидно има връзка, защото разкрива проблеми и мотиви около това престъпление — че обвиняемият е имал да взима пари и че е знаел, че Сам Скейлс, жертвата, е имал пари, но не е искал да му плати. Имаме още документи, които сме готови да покажем, а те разкриват, че обвиняемият е поискал запор на средствата на жертвата, за да си събере парите. Този запор сега се простира върху наследството на жертвата. Ако се намерят пари, обвиняемият е един от кредиторите, на които ще бъде платено с лихвите. Не е успял да накара Сам Скейлс да му плати приживе, надява се да си вземе дължимото след смъртта му.

— Възразявам! — извика Дженифър.

— Госпожице Бърг, знаете, че не бива да правите това — каза Уорфийлд. — Запазете си сочните хапки за репортерите, не за пред съда.

— Да, ваша чест — отвърна Бърг с фалшиво разкаян тон.