Законът на невинността

Съдията освободи Друкър от свидетелската скамейка. Знаех, че това е безполезно. Съдията щеше или да постъпи проницателно и да възрази на действията на прокуратурата, или да остави това да мине. Уорфийлд попита дали има други аргументи, Бърг се поколеба, а Дженифър поиска да се обърне към съда.

— Благодаря ви, ваша чест — каза тя. — Съдът отбеляза по-рано, че има широки права върху пускането под гаранция. Режимът на гаранцията цели да предпази обществото, както и да се погрижи обвиняемите в престъпления да бъдат държани отговорни. Затова смятам, че е съвсем ясно, че Майкъл Холър не е нито заплаха за обществото, нито има опасност да се укрие. Той е пуснат под гаранция от шест седмици и не е опитал да се укрие. Не е заплашвал обществото, нито някой свързан с това дело. Всъщност той поиска и получи от съда разрешение да напусне окръга и щата и се върна още същата вечер. Ваша чест, имате права в това отношение и в търсене на справедлив процес по този случай ви моля да продължите пускането под гаранция след първото обвинение и да позволите на господин Холър да остане на свобода.

Бърг реагира, като просто припомни на съдията, че правилата са си правила. Каза, че правата на съдията не се простират над откритията на разширен състав от съдебни заседатели, нито над законодателното решение при обвинение в убийство за финансови облаги да няма пускане под гаранция.

След това седна.

Не мислех, че имаме печеливш аргумент, но съдията подхранваше напрежението в залата, като си водеше бележки преди да заговори. Но пък това бе само отлагане на очакванията.

— Ще чуем другата молба, преди да взема решение по въпроса — каза тя. — Първо ще направим прекъсване за десет минути, след това ще разгледаме молбата на господин Холър по член 686. Благодаря.

След това съдията стана и излезе. А аз имах десет минути, за да реша как да преобърна нещата.

32.

Това можеше да е последната ми възможност да се разходя по коридорите на съдебната палата, да сляза с асансьора, да изляза навън и да се порадвам за малко на свободата и свежия въздух, но останах на масата на защитата по време на десетминутното прекъсване, което всъщност продължи двайсет минути. Исках да остана сам с мислите си. Дори казах на Дженифър, че не я искам до мен, когато заседанието продължи. Тя може и да се обиди, но разбираше аргументите ми. Изправях се срещу щата и макар че нямаше да говоря пред съдебни заседатели, исках на съдията да бъде напомнено, че съм човек, застанал сам срещу силен и мощен звяр.

Овладях се, за да бъда готов след десетте минути, а след това се справих с тревожността от допълнителното чакане. Накрая Уорфийлд излезе и пак зае мястото си зад катедрата над всички.

— Заседанието продължава — каза тя. — Имаме молба от защитата за бърз процес. Господин Холър, виждам, че сега сте сам на масата на защитата. Вие ли ще се обосновете?

Станах и казах:

— Да, ваша чест.

— Добре — отвърна Уорфийлд. — Надявам се, че ще бъдете кратък. Заповядайте.

— Щом съдът иска, ще бъда кратък. Стореното от прокуратурата с нейното обвинение от името на разширен състав съдебни заседатели е опит да се подкопае законът и моето гарантирано от конституцията право на бързо производство. Това е игра, ваша чест, която се играе от обвинението не заради тържеството на справедливостта, а заради самата игра. От първите минути на този случай има две константи. Едната е, че категорично отричам обвиненията и заявявам своята невинност. Другата е отказът ми при каквито и да било обстоятелства да отлагам производството за какъвто и да е период.

Млъкнах за малко и сведох очи към записките, които бях надраскал в бележника си. Нямах нужда от тях. Бях набрал инерция. Но исках да оставя на съдията време, за да възприеме аргументите ми един по един.

— Още от първия ден настоявам за правото си на бързо производство — продължих. — Заявих на щата, че трябва или да приеме това, или да замълчи. Не съм извършил това престъпление и настоявам за процес. И тъй като денят му наближава и знае, че той е почти настъпил, обвинението сбърка. Те знаят, че аргументите им са слаби. Знаят, че са пълни с дупки. Знаят, че невинността и разумното съмнение са на моя страна, и се опитват да саботират защитата ми на всяка крачка.

Отново млъкнах, като този път леко се обърнах, за да погледна назад към дъщеря ми и да хвърля тъжна усмивка. Никой не заслужава дъщеря му да го види в такова положение.

Обърнах се отново напред.

— Госпожо съдия, всеки юрист си има торба с номера — прокурор, адвокат, няма значение. Няма нищо чисто в закона, когато влезеш в съдебната зала. Това е яростна схватка и всяка страна използва каквото може, за да удари другата. Конституцията ми гарантира бързо производство, но със свалянето на първоначалните обвинения и убеждаването на разширен състав от съдебни заседатели да повдигне нови прокуратурата се опитва да ме удари по два начина: да ме прибере в затворническа килия, за да ме затрудни при подготовката на защитата ми, и да нулира часовника, за да може да има време да упражни властта си и да спаси губещото си дело срещу мен…