Законът на невинността

— Извинявай, че закъсняхме. Но ще трябва да изчакаш още час, докато се приготвя и свърша малко работа вътре. След това тръгваме към центъра. Може на връщане да возиш само Кендал.

— Ами ти? Ще трябва ли да се връщам за теб?

— Не мисля. Днес ще се опитат да ме върнат в затвора.

— Могат ли да го направят? Нали си пуснат под гаранция.

— Могат да опитат. Те са властта. Звярът. И играта винаги е нагласена в полза на звяра.

Помъкнах куфара нагоре по стълбите и го внесох в къщата. Кендал стоеше във всекидневната и ми подаде плик.

— Някой го е пъхнал под вратата.

Взех плика и го огледах, докато влачех куфара към спалнята. Беше обикновен бял плик, нямаше нищо написано и на двете страни. Не беше запечатан.

След като сложих куфара на леглото, за да го разопаковам, отворих плика. В него имаше един-единствен сгънат документ. Беше фотокопие на доклад за арест от администрацията на шерифа на окръг Вентура с дата 1 декември 2018 г. Арестуваният бе заподозрян в измама и бе идентифициран във формуляра като Сам Скейлс. В описанието се твърдеше, че Скейлс е използвал името Уолтър Ленън, за да създаде сайт за набиране на пари за семейства на жертви на масова стрелба от предния месец в бар в Агура Хилс. Нямах нужда от доклада за арест, за да си спомня за инцидента в „Бордърлайн Бар енд Грил“. Бяха убити полицай и дванайсет клиенти. По всичко личеше, че е схема, много подобна на онази, заради която Скейлс бе лежал в затвора в Невада.

Влязох в домашния кабинет и отидох до бюрото, където бях оставил папките си. Бях сигурен, че арестът в окръг Вентура не е сред документите, предоставени ни от окръжната прокуратура. Отворих папката на жертвата и намерих списъка с арестите. В него нямаше записано задържане през декември 2018.

Кендал дойде и попита:

— Какво е това?

— Доклад за арест на Сам Скейлс — казах. — Случай отпреди две години в окръг Вентура.

— Какво означава?

— Ами, няма го в доказателствата, предоставени ни от прокуратурата.

Първата страница на доклада бе формуляр с различни прозорчета и кутийки под ръчно написано описание. Под кутийката, в която бе отбелязана „Измама“, имаше друг списък от възможности за отбелязване и кутийката „Междущатски“ бе зачертана. Най-отдолу имаше празен ред, на който авторът на доклада бе написал: ФБР — ЛА.

— Да не би да са се опитали да го скрият от теб? — попита Кендал.

Погледнах я.

— Какво?

— Да не би прокурорът да се е опитвал да скрие ареста от теб?

— Мисля, че не са знаели за него. Мисля, че ФБР е прибрало Сам.

Кендал изглеждаше объркана, но не ѝ обясних нищо повече. Умът ми препускаше напред към възможните значения на този доклад от арест.

— Трябва да се обадя — казах.

Извадих телефона си и звъннах на Хари Бош. Той вдигна веднага.

— Хари, аз съм. Ще се срещна с Дженифър за обяд в центъра, след това трябва да отида в съда. Можеш ли да се срещнеш с нас? Имам нещо, което трябва да видиш.

— Къде?

— „Рособлу“ в един.

— „Рособлу“? Къде е това.

— Сити Маркет Юг, стига се по 11-а.

— Ще бъда там.

Прекъснах връзката. Усещах как ситуацията набира скорост. Докладът от ареста можеше да потвърди много неща за Сам Скейлс и делото. Можеше също така да бъде начин да проникнем през стената на ФБР.

— Кой го е пъхнал под вратата? — попита Кендал. Спомних си за агент Рут, но не казах името ѝ.

— Мисля, че е бил някой, който е искал да постъпи правилно — заявих.

31.

В очакване на завръщането ми в ареста в съда бяха дошли три пъти повече пристави от обикновено за изслушване на обвиняем на свобода. Стояха до вратата на залата и от другата страна на портичката. От самото начало бе ясно, че планът е да не ме оставят да си тръгна по начина, по който бях дошъл. Дъщеря ми не бе успяла да дойде на обяда, защото имаше лекции, но сега бе на първия ред в публиката, точно зад масата на защитата. Седеше до Лорна, която пък се бе настанила до Сиско. Прегърнах Хейли и казах по няколко думи на всеки от тях, опитвах се да звуча окуражително, макар да ми бе трудно да окуража дори самия себе си.

— Това е нечестно, татко — каза Хейли.

— Никой никога не е казвал, че законът е нещо честно, Хей — отвърнах. — Запомни това.

Пристъпих към Сиско. Той също не бе дошъл на обяда и не знаеше за доклада за арест, пъхнат под вратата ми. Бях избрал с него да се заеме Бош, защото имаше полицейски опит. Смятах, че има повече шансове да се свърже с полицая от Вентура, арестувал Сам Скейлс.

— Нещо ново? — попитах.

Знаеше, че говоря за наблюдението и надеждите ни да открием Луис Опаризио.

— Не и тази сутрин — каза той. — Този човек е призрак.