Законът на невинността

Кимнах разочаровано, минах през ниската врата и отидох на масата на защитата, където седнах сам и си събрах мислите. Бях пристигнал в съда преди Дженифър след обяда ни, защото тя трябваше да намери място в подземния паркинг, а аз бях накарал Бишоп да остави мен и Кендал пред главния вход. Погледнах записките от обедната ни среща и преговорих наум какво щях да кажа на съдията. Никога не се бях чувствал нервен или уплашен в съдебна зала. Винаги се бях чувствал у дома си и се бях хранил от враждебността, която обикновено струи към защитата от масата на обвинението, съдийската катедра и понякога дори от съдебните заседатели. Но този път беше различно. Знаех, че ако сега се проваля, ще бъда ескортиран през металната врата към килията. Когато ме бяха арестували преди, не бях имал възможност да се защитя, преди да ме затворят. Този път имах. Шансовете ми не бяха големи, защото обвинението действаше в рамките на закона. Но те не бяха прави и трябваше да убедя съдията в това.

Концентрацията ми бе смутена, когато забелязах Дейна Бърг и нейния помощник с папийонка да сядат на масата на обвинението. Не се обърнах да ги погледна. Не им казах добро утро. Вече всичко бе станало лично, след като Бърг многократно се бе опитала да ми отнеме свободата да се подготвя на спокойствие за делото. Сега тя бе врагът и щях да се държа с нея като с враг.

Дженифър седна до мен и каза:

— Извинявай, нямаше място в подземния гараж. Трябваше да оставя колана на платен паркинг на Главната.

Беше задъхана. Паркингът сигурно беше на повече от няколко пресечки.

— Не се тревожи — отвърнах. — Готов съм.

Тя се обърна, за да поздрави нашите поддръжници, след това пак ме погледна и попита:

— Бош няма ли да идва?

— Мисля, че искаше да продължи да работи — казах. — Нали се сещаш, да отиде до Вентура.

— Ясно.

— Слушай, ако нещата не се развият така, както бихме искали, и се върна в Двете кули, ще трябва ти да се занимаеш с Бош и онова нещо във Вентура. Погрижи се да не остава хартиена следа. Той не е свикнал с начина, по който работим ние, адвокатите. Никакви книжа, никакво споделяне с прокуратурата. Ясно?

— Разбрах. Но всичко ще се нареди, Мики. Ще ги победим, ние сме дяволски добър екип.

— Надявам се. Харесвам увереността ти, макар цялата съдебна система и наказателният кодекс да са против нас.

След няколко минути приставът помоли за тишина в съдебната зала, съдия Уорфийлд влезе и седна на катедрата.

— Започва официално заседание по делото „Народът срещу Майкъл Холър“ — каза тя. — Имаме нови обвинения, които изискват задържане и изслушване за мярката на неотклонение, както и прочитане на обвинението. Имаме и молба по член 686 от защитата. Да започнем с обвиненията.

Отказах се от официално четене на обвинението.

— Как пледирате? — попита Уорфийлд.

— Невиновен — казах дрезгаво.

— Много добре — отвърна Уорфийлд. — А сега да се заемем с въпроса за освобождаването или задържането преди процеса. Имам чувството, че ще видим голяма активност от юристите днес, затова нека да останем на съответните си маси и да намалим разхождането и времето. Моля, говорете високо и ясно, когато се обръщате към съда, за да е ясен протоколът. Каква е позицията на Народа, госпожице Бърг?

Бърг се изправи до масата на обвинението.

— Благодаря, ваша чест — започна тя. — Тази сутрин предишните обвинения по това дело бяха свалени, след като разширен състав от съдебни заседатели от окръг Лос Анджелис повдигна обвинение на Майкъл Холър за предумишлено убийство при специални обстоятелства, както предвижда щатското законодателство, а именно убийство за финансово облагодетелстване. Позицията на Народа е, че това е престъпление, за което не се предвижда пускане под гаранция, и искаме задържане преди процеса. Има предположение…

— Наясно съм какво предвижда законът, госпожице Бърг — каза Уорфийлд. — Сигурна съм, че и господин Холър също.

Уорфийлд изглеждаше раздразнена от усилието на щата да ме вкара в затвора, но също така и от факта, че собствените ѝ ръце са вързани. Направи се, че пише нещо в невидим документ на катедрата. Отне ѝ известно време, за да завърши и да погледне надолу към мен.

— Господин Холър, предполагам, че искате да бъдете изслушан?

Изправих се.

— Да, ваша чест. Но първо бих искал да разбера дали щатът иска смъртно наказание за новото обвинение.

— Добър въпрос — каза Уорфийлд. — Това значително би променило нещата, госпожице Бърг. Прокуратурата решила ли е дали да поиска смъртно наказание по вашето обвинение срещу господин Холър?

— Не, ваша чест — отвърна Бърг. — Народът се отказва от смъртното наказание.

— Имате отговор на въпроса си, господин Холър — каза съдията. — Имате ли нещо друго?